Проучвания

200. Антикорупционни закони. (септември, 2017 г.; 126 стр.)

ПИ 200 Изследването обхвана антикорупционното законодателство на 21 държави – членки на ЕС – Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия, Чешка република, Швеция. Акцент при проучването беше поставен върху установяването на специализирани антикорупционни органи и системата от антикорупционни мерки и санкции за корупционно поведение. Изследвано беше законодателството с оглед установяване на действащи дефиниции за корупция и корупционно поведение, които биха могли да се явят в помощ на българския законодател.
В помощ на законодателното проучване, както и за извеждане на релевантни изводи, се яви и докладът на тема „Анализ на органите по превенция и противодействие на корупцията в Република България“, изготвен от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) , раздел 2 „Обща характеристика на законодателната уредба и институционалните модели за борба с корупцията – международен опит“, където е анализирана институционалната правна рамка на противодействието на корупцията във Франция, Словения, Румъния, Латвия и Полша.
Анализът на антикорупционното законодателство позволява да се направят изводи в няколко насоки.
Наблюдава се голямо многообразие от модели на антикорупционни закони. В повечето държави – членки (Гърция, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Словения, Хърватия) има единни антикорупционни закони, регламентиращи институционалната рамка за превенция и противодействие на корупцията, както и извъннаказателните антикорупционни мерки (превенция на корупцията, превенция на конфликта на интереси, противодействие на лобизма, правила за финансиране на политическите партии, правила за отнемане на незаконно придобито имущество, защита на свидетели, сигнали за корупция и други). Ето защо може да се препоръча такъв единен нормативен акт да бъде приет и у нас.
Що се отнася до институционалния модел за превенция и противодействие на корупцията, наблюдават се три основни модела: държави, в които специализацията в областта на противодействието на корупцията е в рамките на полицията и прокуратурата (Словакия); държави, в които са създадени специализирани институции в областта на превенцията и формирането на публични политики в областта на противодействието на корупцията, действащи наред с такива за противодействие на корупцията, най-често специализирани звена в полицията и прокуратурата (Гърция, Ирландия, Литва, Люксембург, Румъния, Словения); държави, в които са създадени специализирани органи, съчетаващи функции по превенция и противодействие на корупцията и разследване (Латвия, Франция). Има и държани, в които не са създадени специализирани структури за противодействие на корупцията (Дания).
Санкциите за осъществено прокорупционно поведение навсякъде са диференцирани, в зависимост от това дали се касае до нарушение или престъпление. Този модел е възприет и у нас и е уместно да бъде запазен.
Разбира се, всеки от избраните модели разкрива положителни и отрицателни страни. За да се избере най-подходящият от тях е нужно да се познава освен правната рамка, обаче, още и резултатите от действието на съответния модел, на фона на спецификите в културно-историческото развитие на съответната държава. Ето защо е изключително трудно, ако не е невъзможно, дори и след подобно мащабно проучване, да се отговори на въпроса кой от анализираните модели е уместно да бъде възприет у нас, респ. би се явил достатъчно ефективен в борбата срещу корупцията.
Ако все пак е нужно да се ангажира позиция в тази насока, следва да се посочи, че моделите, които заслужават най-голямо внимание от българския законодател, са тези в Литва и Латвия.