Проучвания

2. Обществените отношения при възникване, развитие и овладяване на кризи и преодоляване на последствията от тях (юли, 2000; 73 стр.)

ПИ 2 Законодателното проучване е проведено в следните насоки:

1. Законодателство на Европейските общности;

2. Национално законодателство на страните-членки на Европейския съюз;

3. Законодателство на други страни от Централна и Източна Европа, Азия и Северна Америка;

4. Българско законодателство;

5. Становища на международни и български неправителствени организации и държавни учреждения;

В резюмето е представен резултатът от проучването. Обща характеристика на същественото съдържание на най-важните текстове е направена в табличен вид във втората част на законодателното проучване. В третата част са приложени оригиналните текстове на актовете.

1. Правна уредба на законодателството на Европейските общности

Проучването е установило няколко основни акта на Европейските общности, представени в резюме. Посочени са и допълнителни актове, имащи отношение към темата. Посочени са използваните източници.

2. Сравнително право

2.1. Страни-членки на Европейския съюз

При проучването не е открита съответна регламентация в законодателството на Гърция и Република Италия. Основно са разгледани законодателството и практиката на Република Австрия и Федерална Република Германия, където са налице специални актове, регламентиращи съответния проблем, основните им принципи и положения, дефинициите на основните понятия, регламентация на продължителността на състоянието на бедственото положение. Обърнато е внимание на общите моменти в регламентацията на съответната материя в различните държави. Разгледана е регламентацията във Великобритания и Франция, която предвижда децентрализирана система за подготовка и реагиране. Посочени са използваните източници.

3. Страни от Централна и Източна и Европа, Азия и Северна Америка

Обхваната и правната уредба в областта на управлението на кризите на европейските държави извън Европейския съюз (Беларус, Естония, Литва, Латвия, Република Чехия, Словакия, Федерална Република Югославия, Босна и Херцеговина, Република Хърватска, Кипър), както и на държавите извън Европа – Азърбейджан, Чечения, Канада, САЩ, Япония. Държавите са обединени в няколко групи, в зависимост от това, дали съответната материя се ограничава до основните им закони (където често има препратки към закони, които още не са приети, или не са открити на съответен общодостъпен европейски език), дали са налице специални закони, подзаконови нормативни актове или системата за управление на кризисни ситуации е децентрализирана. Направени са общи изводи във връзка с легалните дефиниции, продължителността на състоянието на бедствието, типовете органи (централни, специализирани, смесени), методите за преодоляване на кризисни ситуации, ограничаването на личните права и свободи на гражданите при бедствено положение, както и някои изключения. Посочени са използваните източници.

4. Българско законодателство

Разгледани са законите и актовете на изпълнителната власт, имащи отношение към проблема, както и международните актове със значение по изследваната тема, ратифицирани от Република България. Посочени са използваните източници.

5. Становища на неправителствени организации и на държавни учреждения с предмет на дейност в областта на кризисните ситуации

Включени са становища на български неправителствени организации по темата. Обърнато е внимание на някои общи идеи относно принципите на регламентация на проблема, лицензирането на неправителствените организации в сферата на кризите и тяхното подпомагане, системата за контрол върху изискванията за безопасност при новото строителство. Поради малкия брой и недостатъчната ангажираност на неправителствените организации към целите на законодателното проучване, е потърсено становището и на международни организации и държавни учреждения, специализирани в съответната област. Разгледана е регламентацията, приета от международни правителствени и неправителстевни организации като НАТО, Международния комитет на Червения кръст, Световната здравна организация. Разгледани са предложенията, направени от държавните учреждения относно Законопроекта за управление на кризи. Засегнати са проблемите за структурата на системата за управление, механизма за осъществяване на спасителни и продоволствени действия, статута на служителите в Държавната агенция за управление на кризи, принципите на регулиране на проблема, основните дефиниции. Посочени са използваните източници.