Проучвания

208. Правомощия на банките с оглед възможностите за принудително реализиране на вземанията им. (юли, 2018 г.; 160 стр.)

ПИ 208

Законодателно проучване на тема „Правомощия на банките с оглед възможностите за принудително реализиране на вземанията им“

(Сравнителноправен анализ на уредбата в държавите-членки на Европейския съюз)

 

РЕЗЮМЕ  – АНАЛИЗ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ПРОУЧВАНИТЕ ДЪРЖАВИ ОТНОСНО ПРАВОМОЩИЯТА НА БАНКИТЕ ПРИ ПРИНУДИТЕЛНО РЕАЛИЗИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ

 

І. Обхват

Проучването на реда за принудителното реализиране на вземанията на банките обхваща изследване на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз ( Австрия, Белгия, Федерална Република Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединено кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция). То съдържа обобщените законодателни решения на всички държави-членки на Европейския съюз.

 

Проучването е съсредоточено върху анализ на законодателните разрешения по трите поставени в запитването на Омбудсмана на Република България ( писмо вх. № АД-839-02-2/08.02.2018 г.) въпроса в обхвата на изследването, а именно :

 

  1. Законодателна уредба на реда, по който банките реализират вземанията си, съществуващи привилегии при реализирането им, както и описание на съдебните/извънсъдебни процедури за това;
  2. Законово уредени извънсъдебни способи за защита клиента на банката и проверка размера на задължението преди съдебно произнасяне;
  3. Уредба на процедурата за проверка относно съществуването на неравноправни клаузи при договорите между банките и техните клиенти ( съдебна и/или извънсъдебна).

Подробната информация, събрана и обобщена в хода на проучването, е представена в табличен вид като приложение към настоящото резюме, в три колони, всяка от които съдържа отговор на горепосочените три въпроса в обхвата на сравнителноправното проучване.

При отговорите на въпрос № 1 от запитването е поставен акцент върху  съществуващите законодателни разрешения относно процесуалния ред за реализиране на вземанията на банките.

ІІ. Източници на информация

 

Източниците на информация са общодостъпни в интернет. Обикновено това са правителствени или администрирани от официални ведомства интернет страници, които претендират за изчерпателност и актуалност на съдържанието си. Полезна и ценна информация беше систематизирана от постъпилите отговори на запитването, отправено чрез кореспондента на Народното събрание за Европейския център за парламентарни проучвания и документация, до държавите-членки на Европейския съюз по въпросите в обхвата на проучването. За изчерпателност посочваме държавите членки, които предоставиха своите отговори на запитването : Австрия, Федерална Република Германия, Гърция, Естония, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция.

Информацията е обобщена в таблицата, приложена към настоящото резюме. След раздела, посветен на законодателните разрешения във всяка една от държави членки, са посочени източниците на представената информация, както и законодателните актове, които съдържат правната уредба на въпросите, включени в изследването.

 

ІІІ. Законодателна уредба на реда, по който банките реализират вземанията си, съществуващи привилегии при реализирането им, както и описание на съдебните/извънсъдебни процедури за това.

 

Съществуващите законодателни разрешения относно процесуалния ред за реализиране на вземанията на банките в държавите членки от континенталната правна система показват сходни черти с българската правна уредба.

На разположение на банките, както и на всеки друг кредитор, са два начина за получаване на изпълнително основание за принудително удовлетворяване на дължимите суми. Първият – по реда на съкратено производство за издаване на заповед за плащане ( изпълнителна заповед, изпълнителен титул), вторият – чрез иницииране на исково производство срещу длъжника по общия съдопроизводствен ред.

Преобладаващата част от процесуалните законодателства на държавите-членки на Европейския съюз съдържат правна уредба на съкратено заповедно производство, в рамките на което банките, без да разполагат с различен от другите кредитори привилегирован ред, могат да поискат издаване на заповед за плащане на изискуемите и дължими въз основа на кредитни договори суми.

Сравнителноправното изследване показва, че в повечето законодателства производството за издаване на заповед за плащане ( изпълнителна заповед, изпълнителен титул) е отнесено към компетентността на съдилищата от различни степени ( районен и/или окръжен, в зависимост от размера на дължимото вземане). В някои от страните това производство е уредено като извънсъдебно и е в правомощията на други, несъдебни органи – граждански нотариуси ( Унгария) или  централизиран орган – Национална изпълнителна агенция ( Швеция).

Правната уредба на производството по издаване на заповед за плащане в държавите членки се съдържа в общите граждански процесуални кодекси ( Австрия, Федерална Република Германия, Естония, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Франция, Чехия)  или в специални закони ( Швеция – Закон за заповедите за плащане и принудително изпълнение). В преобладаващата част от законодателствата заповедното производство е факултативно и кредиторът разполага с право на избор между двата основни способа за снабдяване с изпълнителен титул – чрез съкратено заповедно производство или по реда на исковия процес. Срещат се правни системи, при които предявяването на вземане до определен размер чрез заповедно производство е задължително (Унгария). Според действащата правна уредба в законодателствата на Словения и Чехия, при наличие на предвидените законови предпоставки съдът е оправомощен ex officio да разпореди издаването на заповед за плащане, без изрично искане от кредитора и макар той да е предявил вземането си по общия исков ред.

Част от изследваните законодателства съдържат ограничения в приложното поле на заповедното производство, което не може да бъде инициирано за вземания над определен размер ( Австрия, Унгария, Чехия – относно електронната заповед за плащане; Естония), а други предвиждат възможността то да бъде задвижено за вземания с главница над определен размер ( Белгия, Люксембург). Необходимо е да подчертаем, че някои от изследваните законодателства изрично изключват възможността да бъде издадена заповед за плащане при вземания, възникващи от договори с потребители ( Португалия) или за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с лихвен процент, надвишаващ с определени пунктове основния лихвен процент ( 12 % – Федерална Република Германия). В Естония съкратеното производство за издаване на заповед за плащане не се прилага за вземания, произтичащи от потребителски договори при следните две алтернативни предпоставки : 1) размерът на дължимия от потребителя годишен лихвен процент е по-висок от максималния годишен лихвен процент, предвиден в чл. 406, § 1 от Закона за задълженията; или 2) размерът на мораторната санкция, договорена с потребителя, (договорната мораторна неустойка) надхвърля трикратния размер на санкцията за забава ( законова мораторна лихва), предвидена в чл. 113, § 1, изр. второ от Закона за задълженията.

Сравнителноправният анализ на изследваните законодателства показва два възприети модела относно допустимите доказателства за съществуване и изискуемост на вземането, които могат и/или следва да бъдат прилагани към заявлението ( молбата) за издаване на заповед за плащане. Според първия, в производството по издаване на заповедта кредиторът не е  задължен да подкрепи искането си с представяне на  писмени доказателства за паричната си претенция ( Австрия, Естония, Литва, Португалия, Финландия, Унгария, Швеция). Според втория, заявителят е длъжен да представи документи в подкрепа на претендираното от него за плащане вземане ( Гърция, Испания, Италия, Латвия, Люксембург, Полша, Румъния, Словакия, Франция, Чехия). Част от законодателствата съдържат изискването този документ да има определени в закона качества – да е автентичен ( Словения) или да е документ сред изрично изброените в законовата норма, въз основа на които може да бъде издадена заповед за изпълнение ( менителница, чек, нотариален акт, договор с нотариална заверка на подписи – Федерална Република Германия).

В някои законодателства в полза на банките е предвиден извънсъдебен ред за събиране на вземанията и реализиране на обезпеченията ( ипотеки, залози, залози върху финансови инструменти и акции, както и други подобни права) при условие на съдържаща се в обезпечителния договор изрична уговорка ( Белгия, Словакия) и метод на оценка ( Белгия), при определени законови условия и за ограничен по обхват случаи (Италия), при условие на съгласие на кредитополучателя и непротивопоставяне от други кредитори ( Румъния), както и специално изпълнително производство, по реда на което се реализира обезпечението ( ипотечно производство – Испания). В англосаксонската правна система банките разполагат с право на компенсиране ( удовлетворяване на изискуемата сума от други активи на длъжника, които той е депозирал в банката), след надлежното му уведомяване, но без да е необходимо негово изрично съгласие ( Обединено Кралство).

Интерес в изследваната материя представлява решението на Конституционния трибунал на Полша от 14 април 2015 г., с което са отменени разпоредбите на Закона за банките от 29 август 1997 г., уреждащи привилегия в полза на банковите институции да бъдат издавани банкови заповеди за плащане, на които да бъде придадена изпълнителна сила от съда. Според решението на Конституционния трибунал на Полша, правото да се снабдят с банкова заповед за плащане на дължимите им вземания е привилегия на банките, която нарушава принципа за равно третиране, прогласен в чл. 32, ал.1 от Конституцията на Република Полша, в три аспекта : 1) в отношенията между банката и нейния клиент; 2)  в отношенията между банката като кредитор и други институции, които са кредитори, както и 3) в отношенията между длъжниците на банките и длъжниците на други институции. По силата на решението на Конституционния трибунал на Полша, от 1 август 2016 г. на банките им е отнета привилегията да се ползват от банковите заповеди за плащане, а обезпечаването и реализирането на техните вземания се осъществява по съдопроизводствения ред, уреден в Гражданския процесуален кодекс. Необходимо е да подчертаем изрично, че според действащото полско законодателство ( чл. 485, § 3 от ГПК на Полша) банките запазват възможността да се снабдят със заповед за плащане, издадена въз основа на банково извлечение  за актуалното състояние на дълга и доказателство за получаване на писмено известие за плащане от длъжника.

Правната уредба в законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз на начините за реализиране на вземанията на частноправните субекти подчертава принципа на равенство между кредиторите. Сравнителноправният анализ на реда за снабдяване с изпълнителен титул от банките води до извод, че те не се ползват с особен привилегирован ред при получаването му, в сравнение с другите кредитори.  Допустимите привилегии в реда на удовлетворяване на техните вземания са свързани не с облекчена и особена процедура за принудителното им осъществяване, а са обусловени от качеството им на обезпечен кредитор с валидно съществуващи предварително учредени обезпечения (заложно, ипотечно право или други подобни права). В част от законодателствата съществува ограничение при конкуренция между кредитори със специални  и общи привилегии, според които за тези със специални привилегии, сред които са банките, се отрежда определен горен процент за удовлетворяване от постъпленията при публична продан ( Гърция).

 

ІV. Законово уредени извънсъдебни способи за защита клиента на банката и проверка размера на задължението преди съдебно произнасяне.

 

Законодателните решения относно уредените извънсъдебни способи за доброволно разрешаване на спорове, възникнали при предоставяне на банкови, платежни  и инвестиционни услуги, в страните-членки на Европейския съюз се отличават с многообразие, обусловено от обществено-икономически процеси, ниво на икономическо развитие и култура на населението. Общ техен белег е доброволният им, незадължителен и факултативен характер.  Органите за извънсъдебно уреждане на спорове са независими и безпристрастни самостоятелни образувания, а процедурите пред тях са достъпни за потребителя, като в повечето случаи са безплатни ( Австрия, Белгия, Гърция, Естония, Литва, Португалия, Чехия) или се провеждат след заплащането на символични такси ( Полша).

Уредбата на статута и общите правила на производството пред органите за алтернативно разрешаване на спорове между потребителите на услуги и финансовите институции в преобладаващата част от изследваните законодателства е на ниво закон – специален закон за алтернативно разрешаване на спорове ( Австрия, Федерална Република Германия, Италия, Латвия) или общ закон за защита на потребителите  ( Белгия, Гърция, Естония, Хърватия). Според законовите норми, всяка от институциите за извънсъдебно разрешаване на спорове следва да има разгърната и детайлна уредба на допустимите производства, развитието и приключването им в процедурен правилник.  Отнасянето на спора за разглеждане пред орган за алтернативно разрешаване не препятства правото на съдебна защита на потребителя, включително в случаите, когато не е съгласен с постановеното решение на извънсъдебния орган ( Естония, Федерална Република Германия, Полша).

Органите за извънсъдебно разрешаване на спорове между потребителите и доставчиците на  финансови и платежни услуги в отделните страни са с различни наименования и обхват на компетентност. Най-често това са помирителни съвети, комитети или надзорни комисии ( Австрия, Естония, Люксембург, Португалия, Унгария), специализирани арбитражни съдилища ( Австрия, Федерална Република Германия, Полша) или арбитри ( Малта, Чехия), финансови или други специализирани омбудсмани ( Белгия, Федерална Република Германия, Гърция, Италия, Обединено кралство, Полша, Словакия, Финландия, Франция), медиационни центрове ( Словения, Хърватия), агенции за финансови споразумения ( Кипър ). Част от тях функционират като самостоятелни образувания към националната банка ( Федерална Република Германия, Испания, Италия, Литва, Унгария) или към банковите асоциации ( Полша, Словакия).

В случаите, когато законодателството на изследваните държави урежда няколко различни органа за алтернативно разрешаване на спорове в областта на банковата дейност, разпределението на тяхната материална компетентност се определя със закон ( Австрия, Федерална Република Германия, Полша).

Преобладаващата част от тях са членове на FIN-NET – мрежа от национални организации, компетентни да се произнасят по извънсъдебен ред по жалби на потребители в областта на предоставянето на финансови услуги. Мрежата обхваща държавите от Европейското икономическо пространство (държавите-членки на Европейския съюз, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия). FIN-NET бе създадена от Европейската комисия през 2001 г., за да насърчава сътрудничеството между националните омбудсмани в областта на финансовите услуги и да предоставя на потребителите лесен достъп до процедури за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) при трансгранични спорове във връзка с предоставянето на финансови услуги. Към настоящия момент FIN-NET има 60 членове в 27 държави. Всеки орган в Европейското икономическо пространство може да се присъедини към FIN-NET, ако е компетентен за извънсъдебно уреждане на финансови спорове и се придържа към принципите, изложени в Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителки спорове. Документ, наречен меморандум за разбирателство, определя начина на сътрудничество и взаимодействие между членовете във връзка с извънсъдебното уреждане на трансгранични финансови спорове. Към настоящия момент FIN-NET няма свои членове в България. Следва да се отбележи, че Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите ( чл. 175-чл. 182 от Закона за платежните услуги и платежните системи) е орган за алтернативно разрешаване на национални и трансгранични спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти. Тя  притежава ограничен обхват на действие, включващ изключително платежни спорове.

От изследваните страни членове на FIN-NET са следните извънсъдебни институции за алтернативно разрешаване на спорове в областта на банковите и финансови услуги : Австрия – Помирителният съвет на австрийката банкова индустрия и Арбитражният  съд за дружества, работещи с потребители; Белгия – както финансовият, така и застрахователният омбудсман; Федерална Република Германия – Германска асоциация на спестовните банки, както и специализираните омбудсмани –  на германските кооперативни банки, на германските банки от публичния сектор, на частните банки, за инвестиционните фондове и двата специализирани арбитражни съдилища –  Арбитражен съд към Deutsche Bundesbank и Арбитражният съд към Федералния орган за финансов надзор; Гърция – Гръцкият омбудсман за банкови инвестиционни услуги; Естония – Комитет по потребителски спорове; Испания – Службата за подпомагане на инвеститорите, Службата за разглеждане на жалби на Генерална дирекция „Застраховане и пенсионни фондове“ (DGSFP)
и Отделът за пазарно поведение и жалби към  Banco de España; Ирландия – Бюро на омбудсмана за финансови услуги; Италия – Банковият и финансов омбудсман; Литва – Държавен орган за защита на правата на потребителите при Централната банка на Литва; Люксембург – Надзорна комисия за финансовия сектор; Малта – Служба на арбитъра за финансовите услуги ; Нидерландия – Институт за жалби в областта на финансовите услуги; Обединено кралство – Служба при финансов омбудсман; Полша – Банков потребителски арбитраж, Финансовият омбудсман и Арбитражният съд към органа за финансов надзор; Португалия – Комисия по ценни книжа и Лисабонският арбитражен център за потребителски спорове; Словакия – Банков омбудсман към Словашка банкова асоциация; Словения –  Център за медиация към словенската застрахователна асоциация; Унгария – Съвет за финансов арбитраж; Финландия – Съвет за банкови жалби към Службата на финландския финансов омбудсман; Франция – Омбудсман на Службата по финансови пазари и Посредникът на Френската асоциация на специализираните финансови компании; Хърватия – Център за медиация към Хърватското застрахователно бюро и Център за медиация към Хърватската икономическа камара; Чехия – Финансов арбитър; Швеция – Национален съвет по потребителски спорове.

В Кипър, Латвия, Румъния и България FIN-NET няма членове.

Според преобладаващия брой на изследваните законодателства, кредитните институции са длъжни да предоставят на своите клиенти ефективна и достъпна  вътрешна процедура за разглеждане на заявления, жалби или спорове, в рамките на която са определени срокове за произнасяне ( обикновено едномесечни). Изчерпването на тази процедура и липсата на отговор в срока от финансовата институция в някои законодателства е предпоставка за сезиране на компетентния извънсъдебен орган с разрешаването на спора от жалбоподателя ( Белгия, Латвия, Словения).

В правомощията на органите за извънсъдебно разрешаване се включват както трансгранични, така и национални спорове в областта на банковите и финансови услуги, включително по изпълнение и неизпълнение на договори за предоставяне на кредити, а не само по проверка на дължимите от кредитополучателя суми преди съдебно произнасяне. Изрична разпоредба, предоставяща възможност за проверка и коригиране на дължимите суми по кредитния договор, възпроизведени в решение или препоръка, съдържа унгарското законодателство ( раздел 118 от Закон LIII от 1994 г. за съдебното изпълнение). С правото да отправи подобно искане разполага всяка от засегнатите страни по спора. В Чехия производството пред извънсъдебния орган за разрешаване на спорове във финансовия сектор (Финансов арбитър) може да бъде инициирано единствено от клиента ( потребителя).

Наред със специализираните в областта на банковите и финансови услуги извънсъдебни органи за доброволно уреждане на спорове между клиентите и техните доставчици, законодателствата съдържат уредба на възможността за прилагане на производства пред органи, разполагащи с обща компетентност за алтернативно разрешаване на спорове – процедури пред комисии или съвети за разглеждане на потребителски спорове, както и провеждане на медиация.

Правната уредба в законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз на извънсъдебните способи за защита клиентите на банките и проверка на дължими суми по кредити преди съдебно произнасяне позволява да се направи извод, че те се свеждат до два : 1) изрично предвидени вътрешни процедури пред банката или доставчика на финансовата или платежна услуга; и 2) доброволни и факултативни производства за алтернативно разрешаване на спорове пред независими и безпристрастни самостоятелни институции, чиято компетентност е обща или специализирана.

 

  1. Уредба на процедурата за проверка относно съществуването на неравноправни клаузи при договорите между банките и техните клиенти ( съдебна и/или извънсъдебна).

 

Сравнителноправното изследване показва, че възприетите законодателни разрешения относно процедурата за проверка относно неравноправни клаузи при договори между банките и техните клиенти са сходни с  българската правна уредба.

Установяването неравноправния характер на клаузи в подобни договори и общи условия към тях и преустановяването на тяхното прилагане може да бъде осъществено по два начина : 1) чрез сезиране от засегнатата от неравноправната клауза страна по договора; и 2) по инициатива на орган или институция, в чиято компетентност е отнесена защитата правата на потребителите срещу неравноправния характер на такава уговорка. Обща според  сравнителноправното проучване е правната природа на  неравноправните клаузи – те са нищожни, а нормите, които регулират материята относно правните последици на неравноправни клаузи в потребителски договори са с императивен характер.

Като неравноправни според изследваните законодателства и съдебната практика по прилагането им, формирана в съответствие с тълкуванията в решенията на Съда на ЕС по Директива 93/13 / ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, могат да бъдат определени клаузи, които надхвърлят определена в закона пределна граница на лихвен процент  на дължима по банков заем или друга форма на кредит с потребител лихва ( Белгия); правила, които уреждат възможността за начисляване на договорна мораторна санкция допълнително към дължимата законна мораторна лихва ( Естония); разпоредби, които причиняват значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, в ущърб на потребителя ( Гърция, Испания, Хърватия); клаузи, според които потребителят  е длъжен да заплати таксите по събирането на дължимите вземания и тези за напомнителни писма, ако те са необосновано високи ( Естония); липса на адекватна, обективна и неподвеждаща преддоговорна информация ( Естония, Испания); клаузи, според които инвестиционното дружество има право на преценка дали да изплати, да откаже, да задържи или да изтегли от сметките на потребителя плащането на бонус (Кипър); уговорки, чиято цел и резултат е изключването или ограничаването на отговорността на търговеца или банката поради собствената му измама или груба небрежност или на неговите служители или агенти, или поради това, че не е изпълнил основно задължение  по договора ( Ирландия, Малта, Полша); клаузи, според които банката разполага с право по всяко време да блокира банкова карта на клиента или „мълчаливо одобряване“ от клиента на уговорка в договор ( Франция).  Част от законодателствата в закон за защита на потребителите или в специален закон съдържат уредба на неизчерпателен каталог на клаузи, които са с неравноправен характер ( Гърция, Ирландия, Испания, Обединено кралство, Румъния), в съответствие с изискванията, установени в Директива 93/13 / ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В Кипър е приет специален Закон за неравноправните клаузи, който транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива 93/13 / ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. Транспониране изискванията на директивата на ниво закон се съдържа и в румънското законодателство.

Защитата при неравноправни клаузи в общи условия или договори между банки и потребителите на техни услуги в изследваните законодателства са предмет на уредба в общи закони за защита на потребителите, както и в специално приети регламенти или други актове ( наредби) за банкова защита на потребителите ( Испания, Чехия)  или специални закони за потребителски и ипотечни кредити ( Обединено Кралство). В последната хипотеза на законово ниво е уредена особена съдебна процедура с предмет проверка на неравноправния характер на клаузи в договори за кредит с изрични правомощия на съда, който може да бъде сезиран от длъжник или поръчител.

С право да инициират производство в защита на колективен интерес чрез установяване неравноправния характер на клаузи в договори или общи условия към тях и да поискат преустановяване на прилагането им ( групови и колективни искове) в държавите членки разполагат следните типове организации или сдружения : 1) с обща компетентност в областта на защита правата на потребителите (преобладаващ брой законодателства);  2) специализирани организации според различни сектори, чийто списък се води и актуализира от държавни институции, най-често министерство на правосъдието ( Федерална Република Германия); 3) сдружения на потребители с определен минимум членове и  предвиден минимален срок на действаща регистрация ( Гърция).

Институционализираните организации за защита на потребителите в държавите членки разполагат с компетентност да издават препоръки и предписания към търговеца или доставчика на финансова услуга за прекратяване на действия или за въздържане от действия, които накърняват или са в състояние да  нарушат колективните интереси на потребителите ( Гърция, Естония, Италия ). В някои страни органите притежават функции да извършват периодични проверка на действащите общи условия на банките по договори с техни клиенти, които могат да завършат с иницииране ex officio на административни процедури за признаване за неравноправни на клаузи в тях ( Полша). Правомощията на институционализираните организации за защита на потребителите, разполагащи с обща компетентност за издаване на предписания и за образуване на производства в защита на колективен интерес срещу неравноправни клаузи в договори и общи условия, са уредени на ниво специален закон за защита на потребителите ( Федерална Република Германия, Гърция, Естония, Финландия).  Контролни и надзорни функции по спазване на правилата за защита на потребителите в областта на банковите услуги са възложени и на национални банки ( Чехия) или специални надзорни органи ( Швеция).

Възприетите законодателни разрешения в държавите-членки на Европейския съюз не изключват възможността страните да използват извънсъдебен ред и алтернативните способи за разрешаване на спора, породен от съществуването и прилагането на неравноправни клаузи, включително пред комисия, комитет за защита на потребителите, специализиран банков арбитраж или омбудсман ( Федерална Република Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Кипър, Словакия, Унгария) или комисия за защита на конкуренцията и потребителите ( Полша). В някои законодателства са предвидени и административни санкции, производството по налагането на които може да бъде инициирано от потребителя пред институциите за защита на потребители ( Гърция, Полша)

Макар съществуващите законови модела да са два – съдебен и извънсъдебен, преобладават сравнителноправно разрешенията, според които установяването неравноправния характер на клаузи, включени в общи условия или договори, и преустановяването на тяхното прилагане, се извършва чрез исково производство по съдебен ред ( Гърция, Естония, Люксембург, Нидерландия, Обединено кралство, Португалия, Чехия, Швеция).

В част от законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз се съдържат изрични законови норми, според които проверката за наличие на неравноправни клаузи може да бъде извършена ex officio в рамките на заповедното производство. Според правната им уредба, заявлението за безспорно принудително изпълнение на задължения се отхвърля, ако е неоснователно, ако посочената в заявлението санкция е непропорционална на основния дълг или ако документът, който следва да бъде изпълнен, съдържа неравноправни условия на договора, които нарушават правата на потребителя ( Латвия, Словакия).  Необходимо е да отбележим, че според преобладаващата законова регламентация, от обхвата на заповедното производство не  са изключени потребителските договори изобщо, а основание за отхвърляне на заявлението се явява единствено наличието на неравноправна клауза в тях. Изключение е законодателството на Португалия, според което заповедното производство не може да бъде приложено спрямо вземания, произтичащи от потребителски договори. Според естонския Граждански процесуален кодекс (чл. 481, § 2), производството за издаване на заповед за плащане не се прилага за вземания, произтичащи от потребителски договори при следните две алтернативни условия: 1) размерът на дължимия от потребителя годишен лихвен процент е по-висок от максималния годишен лихвен процент, предвиден в чл. 406, § 1 от Закона за задълженията; или 2) размерът на мораторната санкция, договорена с потребителя, (договорната мораторна неустойка) надхвърля трикратния размер на санкцията за забава, предвидена в чл. 113, § 1, изр. второ от същия закон. Подобно разрешение е възприето в Гражданския процесуален кодекс на Федерална Република Германия (ZPO),  който изключва възможността за издаване на заповед за изпълнение спрямо вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с лихвен процент, надвишаващ с 12 % основния лихвен процент.

Анализът на правната уредба в законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз на процедурата за проверка относно съществуването на неравноправни клаузи при договорите между банките и техните клиенти обосновава извод, че способите за установяване неравноправния характер на подобни уговорки и разрешаване на спора, възникнал по повод тяхното наличие и правни последици, са два : 1) по извънсъдебен ред пред институционализирани органи (комисии, комитет за защита на потребителите, специализиран банков арбитраж или омбудсман); и 2) в рамките на съдебно производство. Образуването му се инициира чрез сезиране от засегнатата от неравноправната клауза страна по договора ( длъжник или поръчител) или от орган/ институция, в чиято компетентност е отнесена защитата правата на потребителите срещу неравноправния характер на такава уговорка. Преобладават законодателните разрешения в полза на съдебния ред.

 

 

VІ. Изводи

 

В заключение, след анализ на законодателството на държавите-членки на Европейския съюз по поставените въпроси относно правомощията на банките при принудително реализиране на вземания можем да направим следните обобщения :

 

  1. Съществуващите законодателни разрешения относно процесуалния ред за реализиране на вземанията на банките в държавите членки от континенталната правна система показват сходни черти с българската правна уредба. На разположение на банките, както и на всеки друг кредитор, са два начина за получаване на изпълнително основание за принудително удовлетворяване на дължимите суми : 1) по реда на съкратено производство за издаване на заповед за плащане; или 2) чрез исково производство.

В рамките на заповедното производство, без да разполагат с различен от другите кредитори привилегирован ред, банките могат да поискат издаване на заповед за плащане на изискуемите и дължими въз основа на кредитни договори суми. В преобладаващата част от законодателствата заповедното производство е факултативно и кредиторът разполага с право на избор между двата основни способа за снабдяване с изпълнителен титул. Срещат се правни системи, при които предявяването на вземане до определен размер чрез заповедно производство е задължително.

Законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз при уредбата на начините за реализиране на вземанията на частноправните субекти подчертават принципа на равенство между кредиторите. Сравнителноправният анализ на реда за снабдяване с изпълнителен титул от банките води до извод, че те не се ползват с особен привилегирован ред при  получаването му, в сравнение с другите кредитори.

 

  1. Правната уредба в законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз на извънсъдебните способи за защита клиентите на банките и проверка на дължими суми по кредити преди съдебно произнасяне позволява да се направи извод, че те се свеждат до два : 1) изрично предвидени вътрешни процедури пред банката или доставчика на финансовата или платежна услуга; и 2) доброволни и факултативни производства за алтернативно разрешаване на спорове пред независими и безпристрастни самостоятелни институции, чиято компетентност е обща или специализирана.

 

  1. Възприетите законодателни разрешения относно процедурата за проверка на неравноправни клаузи при договори между банките и техните клиенти са сходни с българската правна уредба.

Способите за установяване неравноправния характер на клаузи в договори или общи условия към тях между банките и техните клиенти, както и за разрешаване на спора, възникнал по повод тяхното наличие и правни последици, са два : 1) по извънсъдебен ред пред институционализирани органи (комисии, комитет за защита на потребителите, специализиран банков арбитраж или омбудсман); и 2) в рамките на съдебно производство. Образуването му се инициира от засегнатата страна по договора или от орган/ институция, в чиято компетентност е отнесена защитата правата на потребителите срещу неравноправния характер на такава уговорка. Сравнителноправно преобладават разрешенията в полза на съдебния ред.

Част от законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз съдържат изрични законови норми, според които проверката за наличие на неравноправни клаузи може да бъде извършена ex officio в рамките на висящо заповедно производство. Заявлението за безспорно принудително изпълнение на задължения се отхвърля, ако документът, който следва да бъде изпълнен, съдържа неравноправни условия на договора, които нарушават правата на потребителя.  В Португалия от обхвата на заповедното производство са изключени вземания, произтичащи от договори с потребители. Във Федерална Република Германия не може да бъде издадена заповед за изпълнение спрямо вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с лихвен процент, надвишаващ с определени пунктове основния лихвен процент. В Естония е изключено да бъде издадена заповед за плащане при вземания, произтичащи от договор  с потребител, ако той съдържа задължения за заплащане от потребителя на годишен лихвен процент, надвишаващ максималния, който е уреден в закона или договорената мораторна неустойка надхвърля трикратния размер на законната мораторна лихва.