Проучвания

201. Стимулиране на раждаемостта в България. (септември, 2017 г.; 115 стр.)

ПИ 201 Целта на създаването на такъв закон е част от борбата срещу демографската криза във всяка една държава.
Проблемът е констатиран в целия Европейски съюз. Така например в доклад на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и равните възможности се казва, че „до 2050 г. двама работещи ще трябва да издържат един пенсионер.“
Проучването на законодателните подходи в други държави е извършено по следната схема – анализ на предвидените икономически стимули, анализ на социалните стимули, анализ на медико-социалните, както и на други стимули, които не могат да се обособят в определена категория.
Стимулите са анализирани по определени показатели, като например брой родени деца, социален статус на родителите, семейни или фактически отношения между родители и деца.
Специално е изследвано законодателството, свързано с асистираната репродукция у нас, и възможностите да се оптимизирането му, в конктекста на проучването.
С оглед вземането на най-удачни законодателни решения, в проучването е включен исторически преглед на правните мерки преди промените в Република България, като е направен анализ на
Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968г. и Закона за изменение на Указа за насърчаване на раждаемостта, Наредбата за разпределение и продажба на жилища.

По посочената по-горе схема е направен анализ на законодателните стимули в Ирландия, Литва, Малта, Люксембург Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия и др.

Ще посочим примерни законодателни мерки, които са довели до резултат и статистически е установен прираст на населението, а именно – Люксембург за периода от 2006 до 2016г. Законодателството в Люксембург например предвижда висок ръст на детски надбавки за всяко дете; специални мерки за децата от 1 до 3 години, свързани със здравеопазването.
Регламентирани са така нар. допълнителни детски надбавки, при наличие на конкретни условия като – местоживеене на майката в Люксембург, редовност при профилактични прегледи и медицински контрол в периода на бременност.
Предвидени са компенсаторни мерки в случай, че някои от родителите не получават определени детски надбавки, а именно- данъчни облекчения .
В трудовоправната сфера също се предвиждат стимули като например- работещи майки получават заплатата си по време на майчинството. Предвидени са подпомагане от държавата в по-усложнени хипотези, като допълнителни надбавки, ако детето е със здравословни увреждания и други.
В отделни държави се предвиждат право на родителски отпуск и за двамата родители и насърчаване на родителски отпуск от бащата.
Срещат се законодателни подходи, обвързващи обучението на родителите и стимулиране на същото чрез икономически облекчения.
Стимулиране е налице при отпускане на заеми, при жилищно настаняване. Интересен законодателен подход намираме в осигуряването от държавата на така нар. „майчински пакети”, включващи от най-необходимите детски артикули /Финландия/.

Анализирано е и законодателството на ЕС, като следва да се вземат пред вид и оперативните програми от фондовете на ЕС, свързани с насърчаване на демографския прираст на населението.