ПИ 141 Законодателното проучване е проведено в следните насоки:

1. Правна уредба2. Дефиниция на понятието ”конфликт на интереси” или сходни институти

   3. Категории лица, обхванати от понятието „конфликт на интереси” или сходни институти

   4. Дефиниция на понятието „свързани лица” или сходен институт

   5. Дефиниция на понятието “личен / частен интерес” или сходен институт

   6. Деклариране на имущественото състояние на лицата, на членовете на техните семейства

   7. Деклариране за получени подаръци от лицата и от членовете на техните семейства  – стойност, цена (ограничения)

   8. Несъвместимо поведение на лицето

   9. Несъвместимост на длъжността

   10. Контрол

    

Изследването обхваща държави – членки на ЕС – Германия, Дания, Италия, Латвия, Литва, Словения, Унгария, Франция, Холандия, както и други държави – САЩ, Канада, Русия, Азербайджан, Казахстан, Мексико, Пуерто Рико и Чили.

Правна уредба

Въпросът за конфликта на интереси, несъвместимостта на отговорностите и обществените задължения с личните интереси на държавните служители е въпрос, който се регулира повече от обичая, отколкото от правото. В повечето национални законодателства на проучените страни – не съществува самостоятелен нормативен акт, който да регламентира предотвратяването, управлението, регулирането и санкционирането на отношения при или по повод наличието на конфликт на интереси. В тези случаи конфликтът на интереси е уреден в разпоредбите и законите във връзка с поведението на държавните служители и/ или законите, относно корупцията. Конституциите само препращат към нормите на специалните закони (Латвия, Чили, Мексико). Специален закон за конфликта на интереси имат единствено Италия, Латвия, Канада и Мексико. Конфликтът на интереси се урежда от закон за борба с корупцията или от закон за държавните служители и / или други закони във  Франция, Унгария, Холандия, Словения, Дания, Германия, Литва, Латвия, Русия, Казахстан, Азербайджан, Мексико, Чили, Пуерто Рико.  Етични правила / извънзаконови регламенти са въведени във Франция, Унгария, Латвия, Русия, Азербайджан, Казахстан, Чили, Пуерто Рико. Международни нормативни актове и / или етични правила са възприети от законодателствата на Франция, Унгария, Латвия, Словения. В Испания, Франция, Унгария, Холандия, Словения, САЩ, Дания, Германия, Литва, Русия, Азербайджан, Казахстан, Мексико, Чили, Пуерто Рико няма специален закон за конфликта на интереси.

Дефиниция на понятието ”конфликт на интереси” или сходни институти

В повечето от законодателствата на проучените държави има дефиниция на понятието ”конфликт на интереси” и / или сходни институти. Има дефиниция на понятието ”конфликт на интереси” в Холандия, Словения, Дания, Италия, Латвия, Литва, Русия,  Пуерто Рико. Има дефиниция на сходни институти във Франция, Холандия, Словения, САЩ, Дания, Германия, Латвия, Литва, Русия, Казахстан, Азербайджан, Мексико, Чили, Пуерто Рико. Няма  дефиниция на понятието ”конфликт на интереси” във Франция, Унгария, Германия, Казахстан, Азербайджан, Чили, Мексико.

Категории лица, обхванати от понятието „конфликт на интереси” или сходни институти

Според проведеното законодателно проучване, обхващащо редица страни, може да се направи заключението, че докато някои законодателства изброяват изчерпателно лицата, които могат да бъдат засегнати от конфликт на интереси се срещат и такива, които не посочват конкретни лица в специалните си закони или нямат такива закони. Страните, които правят конкретно изброяване са: Казахстан, Азербайджан, Литва, Латвия, Руска Федерация, Чили, Италия, Мексико, Пуерто Рико, Канада, Кралство Дания, Франция, Унгария, Република Словения, САЩ.

Дефиниция на понятието „свързани лица” или сходен институт

В по-голямата част от страните, обхванати от законодателното проучване, понятието „свързани лица” е легално дефинирано от законодателя. Терминът обхваща най-често роднини, приятели или делови партньори на съответното държавно длъжностно лице.

Дефиниция на понятието “личен / частен интерес” или сходен институт

В по-голямата част от разглежданите държави законодателството не предвижда понятие “личен / частен интерес” или сходен институт. Изключение правят Дания, Канада, Литва и Германия. Определенията за понятието са близки по смисъл, като по същество “личен / частен интерес” означава ситуация, при която има лична имуществена или неимуществена заинтересованост на държавно длъжностно лице, която повлиява при вземане на решение, свързано с изпълнение на служебните му задължения с цел лично облагодетелстване или облагодетелстване на семейство, роднини, приятели, делови партньори.

Деклариране на имущественото състояние на лицата, на членовете на техните семейства

В законодателството на всички разглеждани страни, с изключение на корпоративния кодекс на Холандия, е регламентирано деклариране на имущественото състояние. Разпоредбите са ясно регламентирани – подава се декларация при постъпване на работа, при напускане на работа, както и редовни декларации по време на трудовата дейност и след нейното прекратяване. В декларацията се включват материални придобивки от всякакъв характер – от подаръци и движимо имущество до дялове в търговски дружества и недвижима собственост.  В декларациите се включва  и информация за имущественото състояние на семействата на лицата.

Деклариране за получени подаръци от лицата и от членовете на техните семейства  – стойност, цена (ограничения)

Изискването за деклариране на получени подаръци и други форми на безвъзмездни придобивки от държавни служители е съществен елемент в превенцията на конфликти на интереси. В законодателствата на всички проучвани държави, с изключение на Италия и Холандия, е засегнат проблемът с приемането на подаръци по време на служба. В законодателствата на Литва, Франция, Канада, Пуерто Рико и Русия съществува задължение на държавните служители да декларират получените подаръци. Във Франция членовете на парламента трябва да декларират всички получени подаръци, независимо от стойността им. В Канада е въведен годишен праг от 200 канадски долара за получаване на подаръци. По отношение на тези подаръци не възниква задължение за деклариране. Във всички останали случаи се въвежда задължение за деклариране на получената облага в 30-дневен срок от възникването на обстоятелството, а лицето следва да доказва, че подаръкът (респ. облагата) е получен при нормално изразяване на отношение в рамките на протокола и че не буди подозрение в сегашната, миналата или бъдещата безпристрастност на лицето при осъществяване на функциите му. В Литва държавният служител е задължен в срок от 1 месец, да подаде декларация за получен подарък или услуга, чиято стойност превишава 100 литаса, или декларация за получени подаръци или услуги, чиято обща стойност надвишава 500 литаса. Това допълнително деклариране се прилага към годишната декларация и представлява приложение към нея. В пуeрториканското законодателство се предвижда ежегодно подаване финансова декларация за служителя в Бюрото за управленска етика, в която се описват получените подаръци на стойност над 250 щатски долара. За получените подаръци от роднини по права линия до 4-та степен или по съребрена до 2-ра степен не се изисква подаване на финансова декларация. В Германия държавните служители могат да приемат само подаръци, които са свързани със служебната им дейност, като за тази цел се изисква предварително разрешение на по–висшестоящо държавно длъжностно лице или на съответната компетентна държавна институция. За разлика от Германия, в Латвия държавните служители могат да получават подаръци от свои роднини или други лица. Единствено условие е това да не става във връзка с изпълнението на служебни задължения. В Латвия стойността на подаръците не може да превишава размера на минималната месечна работна заплата. В Латвия дипломатическите подаръци се декларират и регистрират в Единен регистър на държавния протокол, който се води от Министерството на външните работи. В САЩ служителят няма право да поиска или приеме подарък на стойност 50 щатски долара или над тази сума от лице, с което има официални отношения. Примери на “регулирани подаръци“ са: билети за културни, спортни и развлекателни събития, разходи за напитки и храна, пътни разноски, такси за участие в събития, благотворителни мероприятия, безплатно ползване на ваканционни домове и билети за благотворителни прояви. Азербайджанското законодателство предоставя възможност на длъжностното лице да задържи подаръка, ако заплати на съответния държавен орган размера, надвишаващ въведеното ограничение. В Дания, Германия, Литва и Латвия се допуска приемане на всякакви по стойност подаръци, когато се спазва дипломатически етикет. В Дания стойността на всички други подаръци не трябва да превишава 50 щатски долара. В Германия не се изисква разрешение за приемане на подаръци с незначителна стойност, като например – календари, химикалки, тефтери, подаръци за рождени дни, годишнини и юбилеи. Разрешение не и нужно и за  подаръци по заслуга. В Канада, Чили, Унгария и Казахстан е разрешено да се приемат подаръци или други придобивки, които са обичаен знак на куртоазия или уважение и които обикновено се дават на протоколни и официални мероприятия или при професионална заслуга на държавния служител. В Канада, Литва и Азербайджан подаръците на държавните служители, чиито стойности надхвърлят законоустановения праг се конфискуват от държавата. За Азербайджан ценовият праг на подаръците е равен на 50 пъти сумата на условната парична единица, за Канада е 1000 канадски долара, а за Литва – 500 литаса. В групата на подаръците е редно да се включат и други материални и нематериални облаги, като например транспортни разходи, развлечения и  почивки за сметка на трето лице. Правна регламентация на тези видове облаги съществува в Русия, Чили и Канада. В руското законодателство съществува забрана на държавните служители да пребивават във връзка със служебните им задължения извън пределите на Руската федерация, за сметка на физически и юридически лица, с изключение на служебните командировки, осъществявани в съответствие с международни договори или на взаимна основа по договореност между федерални органи на държавната власт, държавни органи на други държави и международни и чуждестранни организации. На служителите в Руската федерация им е забранено да приемат без писмено разрешение на представител на работодателя награди, почетни и специални звания (с изключение на научни) от чуждестранни държави, международни организации, политически партии, други обществени и религиозни обединения, когато в задълженията на служителя се включват взаимодействията с подобни организации и обединения. В Чили отстъпките и ценовите намаления на аеролиниите за национални и международни полети, които се финансират с публични средства и се осъществяват във връзка с изпълнението на служебни задължения, не могат да се използват за частни дейности и полети. В Канада съществува изрична забрана за всички висши държавни служители (министър-председателят, министрите, министерски съветници или парламентарният секретар) и техните семейства да пътуват на нетърговски частни или взети под наем превозни средства.

Несъвместимо поведение на лицето

1. участие при обсъждането, подготовката, вземането и изпълнението на решения, когато лицето или свързани с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност;

2. възлагането на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните задължения и частни интереси, служителят следва своевременно да уведоми своя ръководител;

3. достъп и използване на информация, свързана с конфликт на интереси;

4. използване на служебното положение за осъществяване на лични (частни), на семейството си или на свързани лица интереси;

5. участие в преговори, в подготвителни процедури или в каквито и да са сделки, които са несъвместими с длъжността, функции и задължения.

Във всички от проучените държави (Чили, Мексико, Пуерто Рико, Дания, Унгария, Дания, Холандия, Франция, Канада, Азербайджан, Казахстан, Латвия, Словения) е посочено определено несъвместимо поведение, като например възползването от служебното положение и участието във  вземането на решения или издаването на административни актове, когато има наличие на конфликт на интереси или когато държавният служител или негови близки са заинтересовани от съответното решение или акт. Задължението за уведомяване пред непосредствения ръководител в случай на конфликт на интереси или други пречки е изрично предвидено в законодателствата на Чили, Мексико, Пуерто Рико, Унгария и Литва. Използването на поверителна или привилегирована информация, придобита при изпълнението на държавната служба, за своя облага или за облага на трети лица е забранено от закона в почти всички от проучените държави. Пряко или косвено получаване от страна на държавните служители на материални или други облаги, облекчения или привилегии, за себе си или за трети лица, в замяна на извършване или неизвършване на определено действие, свързано с изпълнение на служебните им задължения е определено като несъвместимо поведение в страни като Азербайджан, Казахстан, Русия, Унгария, Чили, Мексико, Пуерто Рико.

Несъвместимост на длъжността

1. Друга длъжност

По отношение на ограниченията във връзка с изпълняването на друга длъжност или дейност се наблюдават няколко особености в законодателствата на различните страни. В Азербайджан, Казахстан и Словения има несъвместимост със заеманата длъжност по отношение на всякакви други длъжности и дейности, с изключение на упражняването на  педагогическа, научна, или творческа работа. В Канада за упражняването на някоя странична дейност от страна на държавните служители се изисква разрешението на съответния едноличен орган, но е забранено да практикуват професията си, да осъществяват или управляват бизнес, да останат или приемат участие в управление на търговски дружества и други. Във Франция се дава известна възможност за извършване на допълнителна трудова дейност, но при условие че Комисията по деонтология даде разрешение. В Италия е забранено на правителствените служители   да заемат друга публична длъжност, освен тази на член от парламента, а по отношение на частния сектор е налице пълно ограничение. В Дания държавните служители нямат право да заемат държавен пост, при положение че едновременно с това упражняват и дейност от сферата на частния бизнес, а в Германия държавни длъжностни лица не могат да бъдат назначавани на мандатни длъжности, както и на трудов договор в предприятията, в които държавата притежава повече от ¼ от собствеността. В Холандия като несъвместимост на длъжността е посочен само принцип, залегнал в трудовото законодателство – ако лицето упражнява длъжност в конкурентна на настоящия му работодател компания. Особено е положението в Чили – там принципът е, че всички държавни служители имат право да упражняват свободно всякаква професия, индустрия, търговия и занаят, които са съвместими със съответната позиция, заемана в администрацията и когато не се нарушава с тях честното и целесъобразно изпълнение на служебните задължения. Тези дейности трябва да се развиват винаги в извънработно време и с лични средства. Несъвместими с държавната служба са различните дейности, които се упражняват изцяло или отчасти в работното време на службата.

2. Друга дейност 

   Несъвместими с държавната служба са също и различните дейности на органите или държавните служители, които се отнасят до специфични материи или конкретни случаи, които трябва да бъдат анализирани, информирани или разрешавани от тях или от институцията, към която принадлежат. В Пуерто Рико има пълна забрана за осъществяване на други дейности и заемане на други позиции. В повечето страни ограниченията по отношение на длъжностите и дейностите важат и за определен период от време, след прекратяването на държавната служба.

Контрол

Изследваните законодателства разкриват различни форми за осъществяване на контрол над държавните служители. Най-често срещаната форма за проверка за наличието или липсата на конфликт на интереси е редовното подаване на декларации за имотно състояние. Във всички държави, задължението за подаване на декларации има за цел превенция, а не последващо отстраняване на вече възникнал конфликт на интереси.

1. Органи

В някои от проучваните държави, контролът за спазване на регламентацията, свързана с управлението, предотвратяването и регулирането на конфликта на интереси се осъществява от специално натоварен орган. Този законодателен подход се използва в Руската Федерация (Комисия за спазване на изискванията за добро поведение и регулиране на конфликта на интереси), Мексико (ad hoc органи), Пуерто Рико (Бюро по етиката в управлението), Словения (Правителствен отдел за превенция на корупцията), Канада (Комисар по етиката) и Франция (Етична комисия). Някои законодателства предоставят контролни правомощия на органи, компетентни да работят единствено в областта на администрацията. Това законодателно решение се среща в Азербайджан (Комисия по борба с корупцията при Съвета за управление на държавната служба), Литва (Комисия по служебна етика), Унгария (Бюро за контрол на имуществени и ценностни декларации) и Латвия (Бюро за предотвратяване и борба с корупцията). В други държави, контролът се осъществява от органи, които не са специално оправомощени да работят в областта на държавната служба. Подобно е решението според законодателството на Чили, където контролните функции се осъществяват от Сметна палата, Италия (Комисия по въпросите на конкуренцията) и Дания (Международна агенция за развитие). В повечето проучвани законодателства, когато правонарушението представлява извършено престъпление, контролните органи имат само сезираща функция, докато компетентна да разследва извършените деяния е прокуратурата. В по-голямата част от изследваните държави, контролни правомощия са предоставени и на други (помощни) органи – комисии по професионална етика, извънредни съвети и т.н.

2. Форми на контрол 

   В повечето от изследваните държави, предвидените форми на контрол са три: предварителен, текущ и последващ. Предварителният контрол е свързан със задължението на държавните служители да подават декларации при постъпване на длъжност. Текущият контрол се осъществява посредством ежегодното подаване на декларация. Последващият контрол се изразява най-често в задължението за подаване на декларация при прекратяване изпълнението на служебните задължения.

3. Видове отговорност 

   Във всички изследвани държави, служителите от администрацията носят всички видове юридическа отговорност. Те могат да бъдат комбинирани помежду си и не се изключват взаимно, с изключение на административнонаказателната и наказателната, които се налагат алтернативно. Не беше открито законодателство, което да предвижда обратно действие на нормите, имащи отношение към налагането на наказания. Спазват се принципите, че никой не следва да носи отговорност за деяние, което не е било предвидено като правонарушение по време на извършването му. Последиците от установяване на извършени нарушения, във връзка с предотвратяване конфликта на интереси, са принудително изземане на незаконно полученото имущество и възстановяване на стойността на незаконно получените облекчения и привилегии. Друга последица от извършеното правонарушение е възможността за анулиране на актовете, сключени или приети в резултат на съответното правонарушение. Най-често срещаните наказания за неспазване на законодателството за избягване на конфликта на интереси са дисциплинарните – забележка / порицание (Пуерто Рико), временно отстраняване от длъжност (Мексико), понижаване в длъжност (Пуерто Рико) и уволнение (Германия, Пуерто Рико, Словения, Холандия). В някои законодателства санкциите при конфликт на интереси се свързват до подвеждането под наказателна отговорност и налагането на наказания, като: “лишаване от свобода” (Пуерто Рико, Словения), “лишаване от право лицето да заема държавна служба” (Мексико) или финансови санкции под формата на глоби (Италия, Канада, Мексико, Пуерто Рико, САЩ, Франция).