ПИ 18 Законодателното проучване е проведено в следните насоки:
І.  Сравнителен анализ на Проектозакона за опазване на околната среда с правната регламентация на Европейския съюз в областта  на опазването на околната среда

Правна рамка на политиката на Европейския съюз по опазване на околната среда 

При изготвеното законодателно проучване са използвани главно източници на вторичното право на Европейския съюз – директиви, регламенти и решения. Най-често прилаганият правен инструмент по отношение регламентацията на околната среда са директивите. В по-малка степен приложение намират  регламентите и решенията.

Законодателството за околната среда е насочено главно към приемането на рамкови директиви (относно качеството на въздуха или водите и др.) и  консолидирането на съществуващи директиви.

В Европейския съюз съществува добре изградена система за контрол по прилагане на директивите относно околната среда. Контролът се осъществява от Комисията в две насоки – формална проверка за въвеждане на съответната директива в законодателството на държавите-членки на ЕС и проверка на практическото й приложение.

Съществуват програми за действие, който съставляват основна  рамка на политиката на Европейския съюз във връзка с опазване на околната среда. Приети са общо шест програми по предложение на Европейската комисия. В законодателното проучване е използвана главно Пета Общностна програма за действие във връзка с  околната среда (1992 – 2000 г.). Възприема се подход за действие, основан на принципа на устойчиво развитие. Очертани са четири екологични     проблема – промяна в климата, разрушаване на озоновия слой, намаляване на биологичното разнообразие и обезлесяването.  За периода 2001 – 2010 г. е приета Шеста Общностна програма за действие.

Основни области на законодателството на Европейския съюз по отношение на опазването на околната среда 

Замърсяване на водите

Директивите за опазване на  повърхностните, подпочвените, сладките и солените води са съобразени със стандартите за качество, приети главно от Европейската Комисия. Утвърдени са  стандарти за качество на водите в зоните за къпане, питейните води, водите за рибовъдство и за отглеждане на черупкови организми. Под стриктен контрол се поставя изхвърлянето на токсични вещества във водните басейни. Европейският съюз приема няколко конвенции за намаляване на замърсяването в международните водни пътища.

Атмосферно замърсяване

Замърсяването на въздуха обхваща преди всичко производствените стандарти, отработените газове на моторните превозни средства (оловното и сярното съдържание на петролните продукти, емисиите от летливи органични вещества), замърсяването от промишлени предприятия и контрол върху веществата, които разрушават озоновия слой.

Управление на отпадъци

Приети са голям брой директиви за събирането, изхвърлянето, рециклирането и преработването на отпадъци. Уредбата маркира следните специфични проблеми – транспортиране на опасни вещества, въвеждане на безотпадъчни технологии и решаване на проблемите с опасните отпадъци още от източника на замърсяването.

Защита на природата

Европейският съюз участва в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания. По отношение защитата и опазването на природата са приети редица директиви на Съвета за опазване на дивите птици и техните местообитания, за контрол и забрана на научните експерименти с животни.

Информиране на обществеността

При изготвяне на проучването са използвани основно Директива 90/313 на Съвета за свободен достъп до информация за околната среда и Предложение към тази Директива относно достъпа до информация в областта на екологията.

Проектозакон за опазване на околната среда 

Основна отправна точка при изготвянето на законодателното проучване са текстовете на проектозакона. Проучването следва структурата му като към отделните глави се посочват европейските нормативни актове и стандарти, съотносими към съответната сфера на регулиране.

Прави впечатление, че основните цели и принципи, които законодателят е заложил в проектозакона съответстват и напълно се припокриват с основните начала, които Европейският съюз поставя като ръководни при третирането на въпросите, свързани с околната среда (Глава първа от проектозакона). Основните компоненти на околната среда, към които е насочена политиката на Европейския съюз също съвпадат с тези, които проектозаконът изброява и урежда (атмосферен въздух, води, почви и др. (чл. 4).

Глава трета на проектозакона за ползване и опазване на компонентите на околната среда включва  необходими мерки за опазване, както и критерии за качеството на атмосферния въздух и водите,  наличие на отпадъци, тяхното рециклиране и преработка. В европейското законодателство съществуват отделни и конкретни директиви, които определят критериите за максимално допустими стойности на съдържание на вредни емисии и отделянето им в атмосферния въздух (олово в горивата и др.) и водите;  управление на отпадъците, за което европейските стандарти изискват адекватна административна система на национално, регионално или местно ниво. Инфраструктурата включва безопасна обработка, сортиране, транспортиране, рециклиране и разполагане на видовете отпадъци. (Структурна директива за отпадъците 75/442/ЕЕС)

Икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда е предмет на глава четвърта от проектозакона. Нейната регламентация се съотнася с основните насоки, начертани от Пета Общностна програма   за политика и действие във връзка с околната среда и поддържане на развитието, която акцентира върху следните приоритетни области: установяване на  разнообразие от  инструменти за  опазване на околната среда с перспектива за             по-голяма ефикасност – въвеждане на финансови инструменти и намирането на всякакви решения за съхраняване та екологичното разнообразие, въвеждане на такси, отговорности, доброволни съглашения, намиране на помощни схеми  за постигане на устойчиво развитие на околната среда.

Проучването разглежда, в тази връзка и дейността на Европейската агенция по опазване на околната среда, на която е възложено изпълнението на задачите относно приходите, разходите и бюджета за дейностите свързани с опазването на околната среда. Използвани са по-специално Регламент № 1210/90 на Съвета  за създаване на Европейска агенция по околната среда и Европейска система за информация и наблюдение на околната среда от 07.05.1990 г.

Регламент № 1655/2000 на Европейския парламент и Съвета установява финансови инструменти по опазване на околната среда (Financial Instrument for the Environment (LIFE). Основната цел на LIFE е да допринесе за изпълнението, обновяването и развитието на  политиката и законодателството на Общността в областта на околната среда.

Глава пета на проектозакона се отнася до стратегии и програми за опазване на околната среда. Тя е разгледана само в национален аспект, тъй като се отнася до местното самоуправление и неговите решения за управление на компонентите на околна среда. Това управление се осъществява чрез общински програми, които следва да се разработват в съответствие с принципите по чл. 3 от проектозакона за опазване на околната среда, чието съответствие с европейските стандарти е разгледано в това проучване във връзка с  глава първа от проектозакона.

Глава шеста от проектозакона засяга оценката на въздействието върху околната среда на държавните и частни  проекти, които могат да окажат последици върху околната среда. В тази връзка са приложени Директива 85/337 на Съвета от 27 юли 1985 за оценка на въздействието на държавни и частни проекти върху околната среда и Директива 97/11  на Съвета от 3 март 1997, изменяща Директива 85/337 за оценка на въздействието на държавни и частни проекти върху околната среда.

Посочените директиви уреждат разрешителните режими относно проектите, които могат да окажат влияние върху околната среда поради своя характер, размери или локализиране, и затова следва да се подлагат на разрешителен режим в зависимост от оценката на въздействието им върху околната среда.

Предотвратяването и ограничаването на промишленото наднормено замърсяване (Глава седма на проектозакона) е разгледано във връзка с уредбата на промишлените аварии и контрола върху тях, статута на опасните вещества и технологии, регулирането на класификацията, съхранението и етикетирането на опасните отпадъци. Ръководен принцип в тази сфера е  гарантиране защита на хората и околната среда от потенциален риск от химическо замърсяване.

Проектозаконът за опазване на околната среда възприема основните разрешения на Директива 96/82/ЕЕС за контрол на големи промишлени аварии, включващи опасни вещества.

Законодателната регламентация, която проектозаконът съдържа по отношение на системата за мониторинг на околната среда (Глава осма) отговаря на стандартите и принципите на системата за мониторинг на ЕС. Директивите, свързани с мониторинга, са ратифицирани от Република България  и обнародвани.

По отношение на превенцията и контрола (Глава девета от проектозакона) политиката на Европейския съюз акцентира върху редуцирането и доколкото е възможно елиминирането на замърсяването чрез предоставяне на прироритет  на интервенцията върху източника и осигуряване на успешно управление на природните ресурси.

В европейските директиви  се отдава приоритет на интегрирания контрол върху замърсяването като важна част от установяването на  устойчив баланс между човешката дейност и социално-икономическото развитие, от една страна и ресурсите и регенеративния капацитет на природата, от друга.

В европейското законодателство се дава подробна регламентация на материята на разрешителните режими за индустриалните предприятия и въвеждането и функционирането на инсталации с вредни емисии. Директивите на Европейския съюз съдържат и много често нормативни стандарти за състава и интензивността на тези емисии и контрола върху тях.

ІІ.  Сравнителен анализ на европейските стандарти, регламентиращи достъпа до информацията в областта на опазване на околната среда и Закона за достъп до обществена информацията

 

Анализът се основава на Директива 90/313 на Съвета от 7 юни 1990 г. за свободен достъп до информацията за околната среда и Предложение за Директива относно достъпа до обществена информация в областта на екологията от 28 ноември 2000 г.

Основните наблюдения и изводи, до които се достигна в процеса на изготвяне на проучването са следните:

Първо, Директива 90/313 има общ характер и предоставя възможност на държавите-членки сами да определят реда за достъпа до информация в областта на околната среда. Общият й характер произтича от факта, че тя е част от законодателството на общност от държави, а не е нормативен акт на националното законодателство. Държавите-членки на Европейския съюз имат суверенното право да установяват органите, компетентни да вземат решение за предоставяне на информация в съответната сфера.

Второ, по отношение на отказа за предоставяне на информация и принципите за защита на информацията съществуват допирни точки между европейското законодателство и Закона за достъп до обществена информация. Достъпът до информация може да бъде отказан, когато се засяга държавната сигурност, търговската и индустриална тайна, личните данни и други основания. Отказът за предоставяне на информация трябва да бъде мотивиран.

Трето, срокът за предоставяне на отговор по молбата за достъп до информация е различно регламентиран в съпоставените нормативни актове. Европейският стандарт установява срок за разглеждане на молбата не по-късно от 2 месеца от подаване на заявлението, докато в Закона за достъп до информация този срок е 14 дни.

Четвърто, европейските норми за обжалване на отказа за достъп до информация са уредени в Директива 90/313. Процедурата по обжалване се определя в съответствие с националното законодателство на държавата-членка, която притежава исканата от заявителя информация.

Пето, Директивата регулира конкретна материя – информацията за околната среда, а Законът за достъп до обществена информация обхваща всички сфери на социални отношения. Основен принцип, заложен и в двата акта е публичността, която се изразява в периодични публикации на актуална обществена информация и гарантира прозрачност на дейността в съответната сфера.