ПИ 187 Актове на Европейския съюз, свързани с доброволчеството в спорта

Доброволчеството, рано или късно, възниква във всяко общество. Условията, които го определят и формите на изразяванe могат да варират в различните култури, но мотивите, които го задвижват са общи и универсални: желание за принос към общото благо, от свободна воля или в дух на солидарност, без очаквания за материално възнаграждение. Доброволчеството като цяло се счита за алтруистична дейност и има за цел да насърчи доброто или да се подобри качеството на живот на хората. Едно общество, което подкрепя и насърчава различни форми на доброволческа дейност е вероятно да бъде и общество, което спомага за благосъстоянието на своите граждани. От друга страна, общество, което не признава и не улеснява приноса на доброволците се лишава от множество ползи за общественото благосъстояние. Съществени подобрения от доброволческа дейност се наблюдават в здравеопазването, образованието, спортът и други сфери от икономиката на държавите. (http://en.wikipedia.org/wiki/Volunteerism). Доброволците са мотивирани от ценности като тези на справедливостта, равенството и свобода. В замяна, доброволчеството може да доведе до чувство на самоуважение и уважение. То допринася за развитието на личностни умения, спомага за социализацията на индивида. Чрез него е възможно да се правят контакти за евентуална бъдеща заетост. Много доброволци са специално обучени в областите в които работят като медицина, образование, спорт или спешна помощ. Те могат да събират опит от доброволческа дейност освен в собствената си държава, така и в други държави по целия свят. Това е благодарение на множество програми, насочени към доброволци, доброволчески организации и държави, които имат нужда от безвъзмездна помощ.

Доброволчеството е средство за социално включване и интеграция, основана на ценности. То допринася за по-сплотено общество, създаване на доверие и солидарност по този начин – създаване на социален капитал. Доброволчеството може да се използва и като източник на помирение и възстановяване на обществото с вътрешни проблеми. Доброволчеството играе важна роля в намирането на решения по обществено значими въпроси. Доброволците и техните организации често са в основата на развитието на новаторски дейности за установяване, оповестяване и отговаряне на потребностите, присъстващи и възникващи в обществото. Доброволците спомагат за подобряване на количеството и качеството на услугите и креативното разработване на нови услуги.

Доброволчеството е и важен икономичен фактор. Доброволческият сектор допринася с между 5-8% към БВП на националните икономики и много организации са силно зависими от работата на доброволци, за да извършват своята дейност.

Доброволчеството спомага за създаване на иновативни партньорства между бизнеса, държавните институции и доброволческите организации. Такива партньорства могат успешно да доведат до създаване на нови възможности за заетост. Доброволчеството осигурява неформални възможности за обучение и част от обучението през целия живот. Чрез доброволческата дейност хората придобиват знания, упражняват нови умения и разширяват социалната си мрежа, което често може да доведе до нови или по-добри възможности за работа, личностно и социално развитие. В човешката природа е заложено желание, стремеж да се помага на близки хора или дори непознати, както и чувство за взаимопомощ. Този импулс на хуманност в основата си се счита за чиста форма на алтруизъм.

 

Много изследвания са предприети за да се установи защо хората доброволно се включват в даден вид дейност и какви ползи имат от помагане на другите. „Алтруизъм“ често се разглежда като централната мотивация, където наградата е присъща на акта на доброволчеството. Несъмнено вярно е, че много хора смятат доброволческа дейност за истинско удоволствие, но Cnaanи Goldberg -Glen (1991) показват, че в допълнение към алтруистични подбуди, хората са склонни да работят като доброволци поради егоистични причини. Тези хора са доброволци за да отговорят на важни социални и психологически цели, които от своя страна са толкова разнообразни, че Mueller (1975) използва три основни категории за класифициране на придобитите ползите. Той цитира както алтруизъм, така и удоволствието на доброволецът от „избирателен стимул “ (например, престиж, социални контакти и т.н.); и не на последно място напредъкът/подобряването на човешкия капитал.

Въпреки че има ясни ползи от доброволчеството, идва въпросът защо някои хора са доброволци, а други не? Ключов елемент тук е препоръката „от уста на уста“: някои хора доброволно се включват в дадена работа, защото някой, който ценят, го изисква. Този личен контакт е изключително важен, тъй като намалява социалния риск, възпиращ някои хора от доброволчеството (Riecken, Babakus и Yavaş, 1994). Има и такива хора, които искат да работят като доброволци, но доброволчеството да противоречи на упражняваната от тях работа и техните семейни ангажименти; имат ограничени ресурси да се посветят на различни организации. За някои от тези хора образът на доброволческата дейност е страх, че няма да бъдат приети от утвърдена група, което от своя страна е отблъскващо (Davis Smith, 1999).

Когато придобие доброволци, организацията трябва да се стреми да запази подкрепата им. В динамична и променяща се среда, където броят на доброволческите организации нараства и ресурсът на доброволци намалява, организациите трябва да разберат не само какво мотивира хората, но и това, което ги държи към доброволческата дейност. Hobson (1996) предполага, че чрез приятелска среда на доброволците, те са по-склонни да подкрепят задържането си в организацията. Това се засилва и от положителни отношения между платени служители и доброволци (Mitchell и Taylor, 1997), показано уважение, предоставяне на обучение и забавление. Повишаване на удовлетворението, получено от доброволческата дейност е доказателство и за увеличаване на трудовия стаж (Omoto and Snyder , 1995).

Както беше показано по-горе, хората са доброволци заради конкретни ползи и ще продължат с дейността само ако те са изпълнени. По този начин, доброволците не се различават от всеки друг потребител на дадена услуга. Връзката между доброволците и организацията е от решаващо значение. Поради това са ценни маркетинговите проучвания в сектора на доброволческите дейности като се използва подходът маркетинг на взаимоотношенията, като това поставя на фокус задържането на клиенти, ориентацията на продукта (услугата), обезщетения, контакт с клиентите и ангажираност (Christopher, 1991).

Все още нагласите на обществото към доброволчески инициативи и дейности в България се различават от тези на държавите с традиции в тази област. Това води, от една страна до неразбиране на доброволчеството като философия, а от друга, до трудности в реализирането на неговите цели.

Понятия свързани с доброволчеството:

• Доброволец е човек, който прави нещо добро за другите, без заплащане и по своя воля.
• Доброволчество, доброволен труд: Дейност извършвана без заплащане в полза на други хора, извън рамките на семейството и домакинството. Трудът на доброволеца не е заплатен, но може да бъде овъзмезден по други начини (награди, обучения, и пр.). Оправданите разходите на доброволеца, направени по време на доброволния труд, е обичайно да бъдат покрити от организацията – транспорт, храна, материали и др.
• Организирано доброволчество: Доброволен труд, организиран и ръководен от институция, организация.
• Младежко доброволчество: Доброволен труд, извършван от хора на възраст от 14 до 29 години
• Детско доброволчество: Доброволен труд, извършван от хора на възраст до 13 години.

Видове доброволчество:

Доброволчеството като част от образователната система

Много училища на всички нива на образованието предлагат обучение, което да позволи на студентите да извършват доброволческа дейност, като същевременно да получават образователен кредит, което в различни държави се предлага като т.нар. ServiceLearning, Според Джанет Ейлер и Дунайт Д. Джилс, в книгата им „Where’s the Learning in Service-Learning” [Eyler, J., Giles, D., Astin, A. Where’s the Learning in Service-Learning, 2010.]

Трябва да се насърчава по- широко разпространение  на Service Learning във висшето образование, тъй като то е мощно средство за подготовката на учениците да станат по- грижовни и отговорни родители и граждани; за подпомагане обществото като цяло.

Когато се описва ServiceLearning се смята, че когато се обединява академично обучение и доброволчеството, то се създава взаимосвързваща се общност. ServiceLearning се характеризира с отношения на партньорство: ученикът се учи от агенцията за обслужване и от общността, а в замяна на това дава енергия, интелигентност, отдаденост, време и умения, за да отговори на потребностите на общността.

Доброволчеството, под вид на ServiceLearning, има резултат върху учениците както от ангажиране знанията и усилията си, така и осигурява значителен житейски опит на.  Все още ServiceLearning не е признат от всички като законен подход, но научните изследвания за ефикасността на ServiceLearning е нараснал. В САЩ например е проведено национално проучване на американските студенти да се установи значението на ServiceLearning. Това проучване е проведено преди и след един семестър на общественополезен труд. Изследваните студенти смятат, че това, което те печелят от ServiceLearning се различава значително от това, което формалното преподаване им дава.

Доброволчество базирано на умения

При този вид Доброволчество се използват ключови/професионални умения и талант на хората за да се подкрепя обществото. Това е в контраст с традиционната доброволчеството, където специфично обучение не е необходимо. Средната часа на традиционната доброволчеството е ценен от независимия сектор на между $ 18-20 на час. Този вид доброволчество включва медицинска помощ, занимания с непълнолетни непривилегировани младежи, преподаване на английски език и т.н.

Доброволческата дейност в развиващите се страни

Все по-популярна форма на доброволчеството сред младите хора, особено студенти пътуват до общности в развиващия се свят, за да работят по различни социални проекти. Дейностите включват преподаване на английски език, работа в домове за сираци, т.н. Международното доброволчеството се смята да дава на участниците ценни умения, знания и опит на живота си. Въпреки това, този вид доброволчество бива критикувано – някои критици твърдят, че в много случаи вреди повече, отколкото е в полза на общностите.

Виртуално доброволчеството

Също така e-volunteering или online volunteering, виртуалното доброволчество е термин описващ доброволец, който извършва задачи, изцяло или частично, в интернет. Виртуалните доброволци използват интернет в дома си, в училище, работа на компютъра, или друг , свързан с интернет устройство. Виртуалното доброволчеството също е известено като кибер услуга, телемониторинг и теле-преподаване, както и с различни други имена.

Доброволчество в спорта

Международни кампове и т.н.

Организациите могат да се включат в доброволческата дейност в различна степен. Може да действат само като обяснителен орган, да помагат за осъществяване на връзката между общественото възлагане и членовете на организацията, систематизиране и организиране на дейностите за служителите през уикендите или след работа. Друга възможност е да участва пряко в този тип дейност, която се изразява в разработване на програма на доброволчеството, организира се самата дейност, определят се сфери (хуманитарни услуги, изкуство и култура, религия, развитие на младежта, образование и здравеопазване, спорт), в които служителите биха имали желание да помогнат, отделя се част от работното време за осъществяването.

В едно изследване относно корпоративното доброволчество в Австралия, проведено през 2006 г., се установява, че като цяло корпоративното доброволчество има много преимущества, като този тип дейности могат да допринесат за:

– повишаване на удовлетвореността на служителите. От страна на работодателя – това е един вид полза, тъй като повишаването на удовлетвореността на служителите може да доведе до повишаване на продуктивността на същите. От гледна точка на служителите пък повишаването на удовлетвореността може да доведе до по-висока самоувереност.

– социалният контакт предоставя възможност за сближаване на служителите и повишаване на екипния дух, което може да доведе до по-добра работна среда – необходима както за работодателя, така и за работниците. Някои компании използват възможността за организирана доброволческа дейност, за да осъществят тийм-билдинг на своите служители, което има доказан ефект върху качеството им на работа;

– придобиване на нови качества или обогатяване на служителите има положителен ефект както за компанията, така и в индивидуален план.

– повишаване на престижа на компанията от външна перспектива. Това може да има положителен ефект отново за двете страни. Икономически – за компанията и социални за служителите. Оказва се, че голяма част от работещите в компаниите желаят да участват в доброволчески дейности, но не могат поради обвързаността им с работата.

Отчитайки този проблем, някои фирми отпускат на своите служители свободно време от работата (платено или не), за да участват в доброволческа работа в полза на общността. [Bussell, Forbes 2002]. Трябва да се отбележи, че в същината си корпоративните организации предприемат доброволчески програми за служители предимно заради социалната ангажираност на компанията, като това в голяма степен е продиктувано от стремежа на компаниите да създадат или подобрят своя обществен имидж, а и по този начин всеки служител има възможността да изрази своя личен принос и ангажираност към обществото. Така полза от него може да има както самата компания, така и индивидуалните участници (служители) в него, а в известна степен и общността (дотолкова, доколкото дейността на компанията не е във вреда на общността или обществото като цяло).

Корпоративното доброволчество може да се разглежда като две различни категории:

– Доброволчество, подкрепено от работодателите, може да бъде инициирано и  водено от служителите, обикновено в свободното им лично време, неплатено т.е. окуражавано и подкрепено от работодателите, но не принудително;

– Доброволческа дейност, която е инициирана и провеждана от работодателите, в работно време с проект, избран да съответства на нуждите на организацията и използвано като средство за лично развитие.

Доброволческият труд стои в основата на икономическата система на много демократични държави по целия свят. То не е ново явление в Европа и често е част от определен начин на организация на обществото на дадена държава по отношение на социалните отговорности и ангажимент на неговите граждани. Политиките, свързани с доброволчеството успешно се прилагат на местно и национално ниво, като често се явяват движеща сила на икономическото, социалното и политическото развитие. В Европа, доброволческите спортни организации са „гръбнакът“ на цялата спортна структура. До 19 милиона доброволци са активни в около 650,000 – 700,000 спортни клуба в целия Европейски съюз (ЕС). Бялата книга на спорта(2007), на Европейския съюз, признава, че доброволчеството в спортните организации предоставя редица възможности за неформално образование и привлекателни възможности за ангажиране и участие на гражданите в обществени дейности и че спортът подсилва човешкия капитал в Европа чрез допринасянето си на формалното и неформалното образование.

Въз основа на проучване на Организацията на обединените нации (StateoftheWorld’sVolunteerismReport, 2010), в Европа съществуват три подхода, когато се говори за политики, свързани с доброволческата дейност като цяло:

1. В северните европейски страни като Норвегия, Швеция, Дания, Германия, Холандия, Обединеното кралство и Ирландия, доброволчеството има тенденция да се основава на утвърдени традиции и култури – и правителствата имат за цел да регулират премахването на пречките пред доброволчеството и създаване на политики в областта на доброволчеството.Въпреки това, повечето от тези страни не са приели подробни единни доброволчески закони.
2. Страните от Средиземноморието, като Италия, Испания, Португалия и Франция, често имат богати традиции на неформално доброволчеството и са използвали доброволчески закони и политики за подкрепа и по-нататъшно развитие на съществуващите традиции.
3. В Източна Европа, много страни са страдали от липса на традиции на доброволчеството, независимо дали са формални или неформални, и са се опитвали да използват правото и политиката, за да дефинират и насърчават на доброволчеството.

Закони конкретно по темата на доброволчеството, са приети в Хърватия, Чешката република, Франция, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Македония, Полша, Португалия, Румъния, Испания, и няколко други страни.

През 1997 г., когато „Декларация за доброволни дейности“ (№ 38) е била приложена към Договора от Амстердам (Официален вестник C340), значението на доброволчеството е официално признато на европейско ниво: „Конференцията признава важния принос на дейностите на доброволческата служба за развитието на социалната солидарност. Общността ще насърчи европейското измерение на доброволчески организации с особен акцент върху обмена на информация и опит, както и за участието на младите и възрастните хора, на доброволни начала“.

Дори и преди това признание на доброволческата дейност в съответния документ, въз основа на силното търсене от страна на гражданското общество и след инициативи на Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент, през 1990г. бе създадена Европейската доброволческа служба (ЕДС). Оттогава ЕДС формира част от Европейската програма „Младежта в действие“, която е отворена за всички млади хора на възраст от 18 да 30 и се счита за една истинска обучителна услуга: „Отвъд ползата за местните общности, чрез участие в доброволни дейности, младите доброволци могат да развиват нови умения и следователно, да подобрят своето личностно, образователно и професионално развитие. Доброволците могат да се възползват от специфично обучение и да се договарят предварително за бъдещите си резултати от обучението, процеси и методи. Учебният им опит се признава  чрез Youthpass  сертификат“ (ЕДС 2012).

За признаването на социалната и икономическата стойност на доброволческата дейност, през 2008 г., Европейският парламент прие доклад „Ролята на доброволческата дейност допринасяща за икономическото и социално сближаване“(“Role of volunteering in contributing to economic and social cohesion”), който подканва „държавите-членки и регионалните и местни власти да признаят ценността на доброволческите дейности като средство за насърчаване на социално и икономическо сближаване. Европейският парламент ги насърчава да работят в партньорство с доброволческите организации и да осъществяват консултации с доброволческия сектор за разработване на планове и стратегии с оглед признаване стойността, подкрепа и  улесняване на доброволчеството. Държавите-членки са призовани да създадат стабилна и институционална рамка за участие на неправителствени организации (НПО) в публичните дебати“.

От глобална гледна точка, Европа като цяло има силна традиция на доброволческа дейност и както е посочено в предложението за решение на Европейския съвет относно обявяването на „2011 Европейската година на доброволчество“, „доброволчеството е основен израз на гражданско участие и демокрация, поставяне на европейските ценности, като солидарност и недискриминация в действие и допринася за хармоничното развитие на нашите общества“ (ЕК 2009). В допълнение, доброволчеството е признато като важна възможност за обучение, тъй като помага на гражданите за овладяване на нови или за подобряване на придобити личните умения.

В крайна сметка, през 2009 г., бе прието предложение 2011г. да бъде „Европейската година на доброволчеството“ (EYV), за да:

1. Работи за създаване на благоприятна среда за доброволческа дейност в ЕС – да се докаже доброволчеството като част от усилията за насърчаване на гражданското участие и „хора-за-хора“ дейности в контекста на ЕС;
2. Да се дадат повече права на доброволческите организации и да се подобри качеството на доброволческата дейност – да се улеснява доброволческата дейност и да се насърчава създаването на различни мрежи, да се подкрепя мобилността, сътрудничеството и полезното взаимодействие между доброволческите организации и други сектори в контекста на ЕС;
3. Да бъде възнаградена и призната доброволческата дейност – да се поощрява предоставянето на подходящи стимули за отделните хора, дружества и организации за развиване на доброволческа дейност и да получава по-систематично признаване на доброволческата дейност от страна на политиците, обществени организации и работодателите по отношение на уменията и компетентностите, развити благодарение на доброволческата дейност.
4. Да се повиши осведомеността за стойността и значимостта на доброволческата дейност – да се повиши общата осведоменост за значимостта на доброволческата дейност като израз на гражданско участие.

Според проучването на Европейската комисия „Доброволчество в Европейския съюз“,  в страните, където няма съществуваща нормативна база за доброволческа дейност, където има слаба традиция или култура на доброволчеството, приемането на законодателство, може да подпомогне развитието на неговата дейност. Създаването на правна рамка за предприемане на доброволен труд (чрез която ще се разреши несигурността относно разходи на доброволците, условията на труд, застраховане и др.) ще предостави значителна възможност за развитието на доброволческия сектор. Законът трябва да гарантира, че доброволчеството е защитено и насърчено, както и че правни изисквания няма да го обезкуражат.

Като се има предвид демографската тенденция и увеличаване на дела на възрастните хора в населението, нарастващото им участие в доброволческия сектор ще бъде от съществено значение както за жизнеността на сектора, така и за отговаряне нуждите на организациите по отношение на доброволен труд. Развитието на доброволчеството сред възрастните хора ще изисква насърчаване на доброволното участие в ранен етап (т.е. преди пенсионна възраст), както и подходящи структури за подкрепа на тази целева група.Опитът показва, че рядко хората започват доброволчество, когато влизат в пенсионна възраст. Това се отнася и до насърчаването на доброволчеството сред активното население и сред младите хора, чрез училищно и извънучилищно образование. Насърчаването на доброволческата дейност в образователната система и по-систематично интегриране в образователната система може да увеличи ангажираността на младите хора. Ключова възможност за доброволческа дейност е силата на маркетинга, повишаване на осведомеността и насърчаване на положителни образи, свързани с доброволчеството. Ползите за частни лица,организации и общности трябва да се популяризира и да празнува. Нещо повече, публичните органи следва да да финансират информационни кампании за правата и отговорностите на доброволците. От тук следва да се отчете фактът, че само малък брой държави разполагат с национална стратегия за доброволчеството.Още по-малко страни са идентифицирали цели, а когато такива бъдат налични, те са склонни да бъдат качествени. Само малък брой отстрани изглежда имат формално отчитане и условия за наблюдение на доброволческата дейност на място. Това е показателно за липсата на ясна и последователна политика в областта надоброволческата дейност на национално равнище.[„Доброволчество в Европейския Съюз“, 17 Февруари 2010, GHK Holdings Limited].

На фона на подкрепата, която оказва ЕК или правителствата на държавите-членки на ЕС на организациите, както и дейностите на бизнеса в тази насока, прави силно впечатление, че пряката поддръжка, е насочена основно към доброволческите организации. Така обаче се създава предпоставка за ограничаване на доброволческата гражданската инициатива, тъй като с насочването на вниманието, подкрепата и средствата към организациите, ролята на гражданската инициатива, независимо дали е индивидуална или групова, силно се занижава. Така всяка гражданска инициатива може да остане без необходимата подкрепа, просто защото се оказва на прекалено ниско ниво.

След приемането на България в Европейския съюз (ЕС), за нашата страна настъпиха важни промени, свързани основно с договорната ни ангажираност към актовете, издадени от Съюза. С членството ни в ЕС се породи задължение да спазваме стриктно актовете, издадени от компетентните органи и да следваме препоръките от тях, с цел подобряване на стандарта на живот и политическия жrвот в страната. Като аргумент на горепосоченото твърдение е чл. 4 т. 3 параграф последен от ДЕС, който гласи „Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнение на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза“.

Когато някоя от държавите-членки не изпълнява своите задължения, следва да понесе съответните санкции, чиято цел е не само да подчертае укоримостта на неправомерното поведение, но и да напомня на страните, че членството в ЕС не е формално и за Съюза е от основополагащо значение спазването на законодателството.

Компетентността на органите на ЕС е различна с оглед целите, за които е създаден.Нека не забравяме, че ЕС възниква като икономически съюз. Ето защо в някои сфери от обществения живот , Съюза само насочва страните за предприетите действия. В правото на ЕС разграничаваме области, които са изключителна компетентност и такива, за които страните-членки решават как да действат според предварително зададени цели от ЕС на основата на принципа на пропорционалност и принципа на субсидираност. Тези два принципа са добре изяснени в разпоредбите на чл. 5 т. 3 и чл.5 т.3 параграф 1 от ДЕС.

В изключителната компетентност попадат областите: арг. чл.3 т.1 ДФЕС:

• митнически съюз;
• установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар;
• парична политика на държавите-членки,чиято единица е еврото;
• опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството;
• обща търговска политика.

В чл. 4 от ДФЕС са изрично посочени областите, които са споделена компетентност между ЕС и страните. За целите на проучването е излишно изброяването на горепосочените области.

И най-важното, с оглед разработката е чл. 6 от ДФЕС, който гласи: „Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки. Областите на тези действия, в тяхното европейско измерение са:

а) опазване и подобряване на човешкото здраве;

б) промишленост;

в) култура;

г) туризъм;

д) образование,професионално обучение, младеж и спорт;

е) гражданска защита;

ж) административно сътрудничество“.

В тази разпоредба едно от предложенията е областта на спорта, което е свидетелство за отговорното отношение на Съюза към спортната дейност. Не бива да подценяваме и най-вече не бива да забравяме, че това е комплексна област, която съчетава в себе си не само спортни прояви, но също така имплицира и развитието на здравето, културата и социалното положение на личността като цяло.

 

Таблица 1. Видове актове на Европейския съюз

Задължителни за страните

Незадължителни за страните

Регламенти: Регламентът е задължителен законодателен акт. Той трябва да се прилага в своята цялост във всички страни от ЕС. Директиви: Директивата е законодателен акт, с който се поставят цели, които страните са задължени да постигнат. Решения: Решенията са задължителни за този, за когото се отнасят.

Препоръки: Препоръките не са задължителни. Препоръката позволява на институциите да изразяват своето мнение и да предлагат насоки за действие, без това да води до правни задължения за тези, към които тя е насочена. Становища: Становището е инструмент, който позволява на институциите да направят изявление, без да налагат правни задължения на тези, за които то е предназначено. Становища могат да издават основните институции на ЕС (Комисия, Съвет, Парламент), Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет.