ПИ 189 Законната лихва в България

В Закон за задълженията и договорите се определя, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

С приемане на ЗЗД през 1950 г., ^[1]с Разпореждане № 1238 на МС от 25 юни 1951 г. (обн. Изв., бр. 52 от 29 юни 1951 г., изм. ДВ, бр. 6 от 1991 г., отм. ДВ. бр. 33 от 1994 г.) се определя и размера на законната лихва, като фиксиран процент от 6 % пункта.

През 1991 г. с Постановление № 5 на МС от 18 януари 1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и кредитите на населението и фирмите (обн. ДВ, бр. 6 от 22 януари 1991 г., изм. ДВ. бр. 18 от 1991 г., изм. ДВ. бр. 71 от 1991 г., изм. ДВ. бр. 89 от 1991 г.) се изменя Разпореждане № 1238 на МС от 1951 г. и считано от 1 февруари 1991 г., размерът на законната лихва се формира на база основния лихвен процент^[2], увеличен с 3 пункта.

През 1994 г. се отменя Разпореждане № 1238 на МС и се приема Постановление № 72 на МС (8 април 1994 г.) за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 33 от 19 април 1994 г., изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 1995 г., бр. 15 от 2000 г.). Нововъведение е, че законна лихва се определя в левове и във валута, и съответно е различен. Според разпоредбите законната лихва се определя в размер за левове – като равен на основния лихвен процент на Българската народна банка (БНБ) за периода плюс 10 пункта и в конвертируема валута – като равен на тримесечния Либор за съответната валута плюс 10 пункта.

През 1995 г. се допълва Постановление № 72, като за заварените към просрочени задължения в конвертируема валута годишният размер на законната лихва се определя на равен на лихвата по годишния депозит на обслужващата банка на длъжника за съответния вид конвертируема валута, в която се води задължението.

 

С ново допълнение към Постановление № 72 (обн. ДВ, бр. 15 от 22 февруари 2000 г.), се определя дневен размер на законната лихва за просрочени задължения в размер от 1/360 част от годишния й размер.

През 2013 г. с Постановление № 100 на МС от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн. ДВ, бр. 42 от 5 юни 2012 г.) се отменя Постановление № 72 на МС. Впоследствие от 1 юли 2012 г. годишният размер на законната лихва за просрочени задължения се определя, както следва: в левове, като равен на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента; в евро, като равен на лихвения процент, прилаган от Европейска централна банка (ЕЦБ) по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента; в други валути, като равен на едномесечния Либор за съответния вид валута, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента, а за валути, за които не се котира Либор, равен на лихвения процент, определян за задълженията в евро.

През 2014 г., Министерския съвет приема Постановление № 426 на МС от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.

С Постановление № 426 на МС се отменя Постановление № 100 на МС от 2012 г. С влизането в сила на разпоредбите на постановлението, от 1 януари 2015 г. годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя като равен на 1/3 60 част от годишния й размер. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие.

С Постановление № 426 на МС, България въвежда разпоредби от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OB, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.).
Законна лихва в държавите-членки на ЕС

С приемане на Директива 2011/700/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащането по търговските сделки в държавите-членки се уеднаквяват общите правила по отношение на законна лихва за плащания по търговски сделки свързани с определяне на срока на забава на длъжника с цел прилагане на законната лихва. Разликите са свързани с процента на законната лихва за забава на плащания, като минималния процент според директивата е спазен (8%).

Държавите-членки прилагат Директива 2011/700/ЕС, чрез приемане на специални закони регламентиращи законната лихва или в повечето случай, чрез въвеждане на изменения и допълнения в действащи актове (пр. ГПК, облигационен закон, Търговски кодекс и др.).

 

Тенденция сред държавите от ЕС е да определят размера на законната лихва в точен процент, по рядко се прилага формула^[3] за изчисляването й или се определя като основен лихвен процент (според националната банка) плюс добавена стойност. В таблица 1 е представен размера на законната лихва в държавите-членки. Видно от таблицата по отношение на определяне на законната лихва, за забавяне при плащания по търговски сделки, всички държави са приели разпоредбите на Директива 2011/700/ЕС.

[1] Исторически преглед на официалните лихвени проценти в България, БНБ банка.

[2] Според Методика за определяне на основен лихвен процент (приета от Управителния съвет на БНБ с Решение № 149 / 16.12.2004г., в сила от 1 февруари 2005 година), „Размерът на основния лихвен процент (ОЛП), в сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Interest Average, справочен индекс на сключените и изпълнени сделки с депозити овърнайт в български левове) за работните дни на предходния календарен месец (базисен период).

[3] Италия прилага формула за определяне на законната лихва (I = C x S x N/365, Където: C е капитала, S е процентът законна лихва, N е броят на дните на натрупване на лихви, 365 е броят на дните, които съставляват календарна година.).