Проучвания

190. Правна уредба на изискванията за производството на хранителни добавки и на изискванията и реда за пускане на пазара и търговията с тях. (юли, 2015 г.; 92 стр. )

В проучването си поставихме следните цели:

1.Да се направи сравнителен анализ в държави-членове на ЕС и други държави относно дефиниране на понятието „хранителна добавка” в действащите нормативни актове. Също така да се анализират правните режимите за регистрация, разрешение, търговия на едро, на дребно, и  употреба на хранителните добавки. В тази връзка са анализирани правните средства за принудително закриване, спиране от пазара поради опасност за здравето, с цел реализиране надзорните функции на държавата и защитата здравето на населението.

2.Нормативната уредба на ЕС е приетата Директива на ЕС за хранителни добавки (2002/46 / ЕО). Съществуват и допълнителни актове, отразени в проучването, но това е основния акт, имплементиран в националните законодателства. Установи се, че в повечето държави са налице специални закони—напр. Закон за храните (контрол и продажба)  от 1996 г.и Правилник за хранителните добавки от 2004 г./Кипър/. Във Финландия законодателството е в няколко релевантни нормативни акта: Закон за храните (23/2006), Постановление за Хранителни добавки (571/2003), базирано на Директивата на ЕС за хранителни добавки (2002/46 / ЕО), Наредба на дължими стоки и услуги, произведени от финландския орган за безопасност на храните (266/2008). ,Постановление за етикетирането на храните 1084/2004, Етикетиране Хранителната стойност на храните, Ръководство за дизайн на етикета и надзорните органи (Публикация на Националната агенция за храните 12/2001).

  1. Разликата и приликата с лекарствен продукт в почти всички държави е регламентирана и най-общо принципът е следният:

Лекарствените продукти са предназначени за лечение на заболявания, докато хранителната добавка е допълнение към храната, с цел подпомагане здравето на човека, без да съдържа лекарствени фармацевтични активни съставки.

В някои държави има и изрична забрана определени вещества да се съдържат в хранителната добавка – напр. Гърция/ Хранителните добавки не може да съдържат хормони или допингови вещества за разлика от лекарствените продукти/.

Изследването съдържа условията на държавите за предварителен, текущ и последващ контрол – налице са регистрационни или разрешителни режими.

В търговията с хранителни добавки е регламентирана защитата на населението чрез различни форми – изисквания за етикетиране на стоката, особени изисквания за местата и/или лицата, които продават хранителните добавки.

 

Общите изводи са следните:

Европейското законодателство е имплементирано в националните. Като специфики, които могат да се ползват в нашето законодателство интерес представляват посочените горе акценти, които различните държави уреждат по различен начин.

Българското законодателство се нуждае от усъвършенстване на правната уредба, като могат да се вземат отделни правни регулации по отделни въпроси, изяснени по-горе, според преценката на законодателя.