193. Законодателна уредба на наборната военна служба и резерва на въоръжените сили в страните от ЕС, НАТО и Швейцария. (май, 2016 г.; 38 стр. )

В периода от 29.02.2016 г. до 09.05.2016 г. беше извършено проучване на редица нормативни документи, касаещи наборната служба в страни от ЕС, НАТО и Швейцария. По инициатива на студент беше направена справка и за Израел.

Проучването беше организирано в рамките на „Студентска програма за законодателни проучвания“. Участие в проучването взеха:

  1. Албена-Мария Панова Панова
  2. Ирина Стоева Димова
  3. Касим Юстюнгел Садък
  4. Кристияна Пенчева Дръндарова
  5. Мариета Николаева Живкова
  6. Никола Николаев Живков
  7. Румен Руменов Владимиров
  8. Сева Тони Памукчиева
  9. Симеон Хитков Вачев
  10. Христина Христова Димитрова

 

Организацията и административното осигуряване на проучването беше изпълнено от Здравка Христова, старши експерт, координатор на „Студентска програма за законодателни проучвания в Народното        събрание“.

За консултант на групата студенти беше определен полк. доц. Георги Димов, доцент в катедра „Военна стратегия“ на Военна академия „Г. С. Раковски“.

Проучването беше насочено към събиране и обобщаване на информация, свързана със следните въпроси:

  1. Какви са сроковете на задължителна военна служба?
  2. Има ли доброволна военна служба над срока?
  3. Има ли жени на доброволна служба?
  4. Как се мотивират доброволните служители?
  5. Какви са основните принципи на уредба на резерва на въоръжените сили?

За целите на проучването беше изпратено писмо до Министерството на отбраната за предоставяне на допълнителна информация от военните аташета на Република България в страните от ЕС, НАТО и Швейцария, свързана с алтернативната военна служба, участието на образователната система в подготовката на резервисти, популяризирането на професионалната или задължителната военна служба. (Приложение 1).

В своята работа групата от студенти разкри формалните отговори на зададените въпроси. Наред с това те успяха да се задълбочат в съдържанието на множество проблемни аспекти на задължителната военна служба у нас. По някои от обобщенията бяха изразени противоречиви мнения, които в крайна сметка се приеха еднозначно, в резултат на проведените обсъждания.

Основните резултати на проучването се свеждат до:

  1. Всяка страна се придържа към особеностите на своята отбранителна политика и традициите на своето общество. Затова няма единно мнение за задължителната военна служба на страните от ЕС и НАТО. Главното за всяка от тях е да осигури ресурси за комплектуване на въоръжените си сили и адекватни на средата на сигурност условия за нарастване на техния капацитет при евентуална кризисна ситуация. Ето защо съществуващите системи за комплектуване на въоръжените сили в анализираните страни следват един и същи модел (независимо от неговото съдържание) за мирно и военно време. Този модел всъщност трябва да осигури прехода от мирно на военно положение в дадената страна и затова е обект на действието на един закон. Има страни, които са възприели модел на задължителна военна служба.

Сред проучените държави управленията на Турция, Австрия, Норвегия, Гърция, Дания и Швейцария в една или друга степен залагат на задължителната военна служба. Допускат алтернативната служба в своя модел или възможността за заплащане на фиксирана сума с оглед освобождаването от военна служба. (Приложения 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8).

Други държавни ръководства успяват да реализират модела на доброволната военна служба. Проучването констатира прилагане на такъв модел в Белгия, Италия, Швеция, Германия. (Приложения 9, 10, 11 и 12). В редица нормативни документи се запазва възможността за задължителна мобилизация, независимо от доброволния характер на военната служба. Това означава създаване на условия за провеждане на военна подготовка на младежите и тяхното задължително ангажиране с отбраната на страната по определен ред от закона.

 

  1. Общественото мнение в Западноевропейските държави поставя на дневен ред въпросите за реформиране на мирновременните формирования и резервните компоненти в полза на ограничени по брой, но професионално комплектувани въоръжени сили.

Въоръжените сили, влизащи в състава на НАТО, имат за цел поддържане на пълна оперативна готовност, дори и в процес на непрекъсната промяна. Затова е изключително важна способността за набиране на добре подготвен личен състав и запазване на кадри, натрупали ключов за целите на отбраната опит.

Очертава се тенденция на отказване от задължителната военна служба за сметка на доброволната (Приложение 13). Това променя ролята на традиционните фактори, влияещи върху развитието на въоръжените сили. Възниква необходимост от преосмисляне на функциите и задачите, които трябва да изпълняват въоръжените сили, от усъвършенстване на организационната структура на професионалната армия и резервните компоненти, баланса между действащи и резервни формирования, способите и принципите за тяхното комплектуване и реда за преминаване на службата. Намаляването на числеността на въоръжените сили изисква и нов подход при подготовката и отчета на обучени мобилизационни ресурси за военно време.

  1. За България осигуряването на надеждна система за отбрана на страната обективно изисква решаване на проблемите с комплектуването на въоръжените сили за мирно и военно време, натрупването на мобилизационни ресурси, провеждането на периодична военна подготовка и преподготовка за гарантирано комплектуване на формированията за военно време.

Законодателните промени в областта на отбраната и най-вече липсата на задължителна наборна военна служба доведоха до постоянно намаляване на по-младите и обучени ресурси на военен отчет в запаса. Нещо повече, с всяка изминала година този ресурс прогресивно намалява и застарява, а военната му подготовка и квалификация стават все по-слабо приложими към изискванията на съвременните способи и методи за водене на бойни действия, въоръженията, техниката и субектите в средата на сигурност. Тези обективни обстоятелства доведоха до затруднения при комплектуването на военновременните формирования с качествени ресурси и до дефицит от специалисти по определени специалности.

 

Заключение

Опитът на водещи западни държави показва, че преходът към доброволен способ за набиране на въоръжени сили въз основа на договор е изключително сложен процес, включващ решения на политически, военни, социални, икономически, демографски и други проблеми.

Процесът на професионализация на армиите в световен мащаб обхваща все по-голям брой страни. Доброволният способ става доминиращ в НАТО, като по-демократичен и в унисон с демократизацията на обществата.

Може да се обобщи, че в ЕС, НАТО и Швейцария все още се използва почти цялото разнообразие от способи за комплектуване на ВС в мирно и военно време.

Практиката доказва, че не е целесъобразно използването на наборници в специални операции, както и използването на наборни контингенти във военни действия на територията на друга държава.

Задължителната военна служба се характеризира с редица предимства и недостатъци. Основните предимства се разкриват в социалната интеграция на младите хора, произхождащи от различни социални, етнически, религиозни и културни групи на обществото; подобряване на взаимодействието между институциите и споделяне на отговорностите за отбраната на страната между държавата и нейните граждани; участието на гражданите в осъществяването на демократичния контрол на ВС; осигуряването на постоянно подновяване на голяма част от личния състав на въоръжените сили и в същото време натрупване и поддържане на значителни мобилизационни ресурси за държавата; осигуряване на работна сила за някои сектори на държавата, под формата на алтернативна гражданска служба, която принципно съпътства задължителната военна служба или допълнително финансиране на отбраната при въвеждане на фиксирани стойности за освобождаването от служба (виж Приложение 2). Наред с предимствата могат да се посочат и недостатъци като елементарната подготовка на наборните военнослужещи, принципно несъвместима с високотехнологичните войни; ниската степен на социална и правова защита на наборните военнослужещи и по-големите разходи за издръжка и материални средства.

Натрупването на обучени ресурси в запаса е в пряка зависимост от състава и числеността на видовете въоръжени сили, родовете и специални войски в мирно време. Ако военновременния състав на въоръжените сили от запаса е равен или по-голям от мирновременния им състав, трудно може да се натрупа необходимото количество специалисти по военноотчетна специалност (ВОС) само от военнослужещите, които поетапно напуснат редовете на ВС.

Ето защо много важна задача остава привличането на български граждани за служба в запаса, провеждане на тяхната начална и специална подготовка за придобиване на ВОС и тяхното последващо военно обучение в курсове за квалификация и преквалификация в системата на мобилизационната подготовка.

Провеждането на мобилизационна подготовка на гражданите в запаса също така е неразривно свързано с реализацията на техните конституционни права и задължения по защитата на Отечеството, регламентирани в Конституцията на Република България.