194. Изследване на добрите европейски практики в сферата на психологията на транспорта и пътната безопасност. (май, 2016 г.; 152 стр. )

Справка за ПТП на територията на страната за 2015 г.

 Вид ПТП
ПТП
Загинали
Ранени
бр.
%
бр.
%
бр.
%
Блъскане на пешеходец
1987
27,5
164
23,2
1926
21,5
Блъскане на велосипедист
428
5,9
29
4,1
410
4,6
Блъскане на каруца
47
0,7
4
0,6
65
0,7
Блъскане на животно
29
0,4
0
0
31
0,3
Блъскане на лице работещо на пътя
4
0,1
0
0
4
0
Блъскане на дете с летни кънки, ролер, шейна
3
0
0
0
3
0
Преобръщане на МПС на пътното платно
200
2,8
14
2
221
2,5
Преобръщане на МПС извън пътното платно
530
7,3
59
8,3
747
8,3
Блъскане в крайпътно съоръжение
132
1,8
14
2
159
1,8
Блъскане в дърво
381
5,3
80
11,3
470
5,2
Блъскане в стълб
193
2,7
26
3,7
224
2,5
Блъскане в предпазна ограда
209
2,9
24
3,4
267
3
Блъскане в препятствие на пътя
27
0,4
2
0,3
30
0,3
Блъскане в скат
77
1,1
6
0,8
92
1
Блъскане на паркирано ППС
79
1,1
5
0,7
93
1
Блъскане на спряно ППС
129
1,8
15
2,1
213
2,4
Сблъскване между МПС косо
575
8
28
4
834
9,3
Сблъскване между МПС челно
561
7,8
126
17,8
1026
11,4
Сблъскване между МПС отзад
474
6,6
32
4,5
648
7,2
Сблъскване между МПС странично
768
10,6
55
7,8
1079
12
Падане на пътник
119
1,6
3
0,4
122
1,4
Блъскане на ППС и влак
10
0,1
2
0,3
12
0,1
друг вид ПТП
263
3,6
20
2,8
295
3,3
Общо :
7225
708
8971

Справка за пострадалите от ПТП на територията на страната за 2015 г.
Водачи
Пътници
Пешеходци
Работници на пътя
Общо 
Общо 
Възрастови групи
Загин.
Ранени
Загин.
Ранени
Загин.
Ранени
Загин.
Ранени
Загин.
Ранени
под 6 години
0
3
1
96
3
74
4
173
от 6 до 9 год.
2
23
3
108
3
88
8
219
от 10 до 14 год.
0
68
6
117
3
152
9
337
от 15 до 17 год.
1
97
3
157
4
105
8
359
от 18 до 20 год.
14
266
24
290
1
53
39
609
от 21 до 24 год.
31
442
21
348
1
59
53
849
от 25 до 64 год.
248
2763
117
1586
62
837
1
6
428
5192
над 64 години
49
351
22
283
83
593
154
1227
неизвестна
1
2
0
4
4
0
5
6
Общо :
346
4015
197
2989
164
1961
1
6
708
8971
Деца - до 17 год.
3
191
13
478
13
419
0
0
29
1088
Изследване, проведено в Република Латвия[1], очертава дванадесет фактора, които влияят върху водача по време на шофиране, а именно:                           1) Да представи себе си в дадена светлина – водачът изпитва желанието да се изтъкне пред околните, което вероятно е свързано с някакви вътрешни личностни комплекси. Факторът се проявява поради: навик; за да се получи удовлетворение; желание да се конкурира.                                                                   2) Емоционално състояние – свързано е с негативното емоционално състояние по време на шофиране. Състоянието вероятно е възникнало в резултат на стресови и конфликтни ситуации във връзка с хората наоколо. Причини за проявлението на фактора: конфликт в семейството; стрес в работата, обтегнати отношения с друг шофьор.                                                      3) Личностни характеристики. Причини за проявлението на фактора: характер; ниво на амбиции; личностните особености на шофьора; възприемане на живота, ценностите; негативно отношение към околните[2].                    4) Негативните обстоятелства на околната среда – водачът се повлиява негативно от околната среда. Причини за проявлението на фактора: лоши атмосферни условия; лошо състояние на пътищата.                                                                    5) Условия на околната среда. Влиянието може да бъде свързано както с положителни условия, като перфектни технически характеристики на автомобила, суха пътна настилка, така и с отрицателни условия, като висока температура, липса на чист въздух, околния шум.                                                                   6) Условия за живот - липса на организационната дейност в държавата. Този фактор е свързан с общия начин на живот, общата атмосфера, върху които най-голямо влияние има държавата чрез своите управляващи и организационни органи. Причини за проявлението на фактора: недоволство в собствен икономически интерес, неудовлетворение от страната.                                            7) Липсата на време. Този фактор е свързан от една страна с високото темпо на живот на съвременния човек, а от друга страна с липсата на време. Този фактор може да има променлив характер и е свързан със самодисциплината на личността. Проявление на фактора: изключителна ангажираност, желанието да се спести време, липса на умения да се планира времето.

8) Теоретични и практически познания за движение по пътищата. Факторът е свързан с ниското ниво на познания в областта на правилата за движение по пътищата, както и с практическите умения за шофиране, които са в основата на процеса на обучение в автошколите и се усъвършенства с опита за управление на МПС. Проявление на фактора:  лошо ниво на курсове за обучение на водача, недостатъчен опит като шофьор, недостатъчни знания за движението по пътищата.

9) Работа на полицията. Факторът включва недостатъчно добра работа на пътна полиция във връзка със задържането на нарушителите. Този фактор може да бъде директно коригиран на държавно ниво. Проявление на фактора: недостатъчна и неефективна работа на пътна полиция, неприлагане на санкции.

10) Система от наказания за нарушения и съблюдаване на принципа за неотменност на наказанието.

11) Отношението към живота.

12) Ниво на културата на водача.

Вероятно биха могли да се посочат различни фактори, влияещи върху психологията на участниците в пътното движение, като цяло и на водачите на пътни превозни средства, в частност, респ. – върху пътната безопасност, но и изложеното е достатъчно, за да позволи да се формира извода, че всякога се касае до комплекс от фактори, които дават отношение върху психологията на участниците в движението.

При това, за да се повиши нивото на пътна безопасност и да се осъществи ефективна превенция на нарушенията по пътищата, е необходимо да се предприемат комплекс от мерки, както с цел подобряване на състоянието на условията по пътищата, така и с цел намаляване на агресията на участниците в пътното движение и зачитането на правата на останалите участници в движението. Не е без значение и прилагането на адекватна и ефективна политика за контрол върху поведението на участниците в пътното движение, прилагане на поощрения и налагане на санкции, когато това е необходимо. При това бихме могли да очакваме положителни резултати в областта на повишаване културата на водачите и превенция на нарушенията само при прилагане на съвкупност от мерки едновременно във всяко от посочените направления.

В последните години сме свидетели на сериозните усилия, които полага българският законодател за противодействие на нарушенията, извършвани от участниците в движението по пътищата. Тези усилия, обаче, в по-голямата си част са насочени към санкциониране на виновните участници в движението, не и към повишаване на културата им като такива и превенция на агресията и закононарушенията по пътищата. Същевременно, усилията в насока повишаване на културата на участниците в движението, зачитане правата на останалите участници и превенция на нарушенията, биха имали далеч по-дълготраен ефект, и то - върху неограничен кръг лица в насока подобряване на пътната обстановка и взаимоотношенията между участниците в движението. Единствено възпитанието на уважение към правата на другите граждани и към спазването на закона би могло да даде трайно отражение върху поведението на участниците в движението и да доведе до намаляване на нарушенията на правилата за движение по пътищата. Психологията на пътната обстановка, в този смисъл, в много по-голяма степен се поставя в зависимост от културата на общуване между участниците в движението, отколкото от санкционната политика на държавата.

Водени от това разбиране, екипът от участници в законодателното проучване на тема „Изследване на добри практики в сферата на психологията на транспорта и пътната безопасност“ се насочи към изследване на добри европейски практики в сферата на пътната безопасност. Акцент при проучването беше поставен върху извеждането на добри практики в следните пет области: психология на водачите на ППС и на пешеходците; добри практики за превенция и противодействие на агресията по пътищата; добри практики за превенция и противодействие на правонарушенията по пътищата; мерки за безопасност; кампании, обучения в сферата на пътната безопасност.

В резултат на изследването бяха изведени добри европейски практики в областта на пътната безопасност и психологията на участниците в движението, чието възприемане у нас би могло до доведе в кратки срокове до подобряване на културата на общуване между участниците в движението, намаляване на агресията на пътя и в крайна сметка – до намаляване случаите на нарушения на правилата за движение по пътищата. Резултатите от изследването и установените добри практики в изследваните европейски законодателства са представени обстойно по-долу. Тук ще бъдат маркирани само някои от тях.

Така, в областта на безопасността на движението по пътищата сериозно внимание заслужава въвеждането на интелигентни системи за пътна безопасност (възприети в Испания, Италия и други страни), като:

ü    Alcolocks – алкохол заключващи системи – приспособления, които позволяват стартиране на моторното превозно средство само след предварително инхалиране в специално приспособен и предварително вграден в автомобила уред от типа на дрегер;

ü    Интелигентни системи за контрол на скоростта – това са системи, вградени в технологичното оборудване на автомобилите, които информират, предупреждават и възпират водачите от желанието да превишават максимално установената скорост на съответния пътен участък;

ü    Антиблокинг системи (Anti-lock braking systems in cars) – технологични приспособления, вградени в много от съвременните автомобили, чието предназначение е да предотврати блокирането на колелата при рязко и интензивно задействане на спирачната система;

ü    Електронен контрол върху стабилността – това е интелигентна електронна система, разширение на антиблокинг системата на автомобилите при спиране;

ü    Вградени системи за записване на данните от катастрофи/пътувания или т.нар. автомобилни черни кутии – тези защитни системи се използват в автомобилите и по-често в транспорта с търговска цел за по-пълно събиране на данни от пътуванията или превозите.

Уместно е, например, да се позволи на младите водачи в първите месеци от придобиване на свидетелство за правоуправление да управляват самостоятелно само автомобили, снабдени с такива интелигентни системи за контрол. Все във връзка с възпитанието на младите водачи в насока съблюдаване правилата за движение по пътищата, като добра практика следва да се посочи издаването на временни свидетелства за правоуправление, които могат да бъдат отнемани при достигане на определен лимит от нарушения (каквато практика е въведена във ФР Германия).

Същевременно, оборудването на автомобилите с интелигентни системи за пътна безопасност би могло да бъде стимулирано със съответни бонуси за водачите на такива автомобили, като например намаляване на размера на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ или автоматично възстановяване на определен брой отнети контролни точки.

Доколкото значението на поощрението за водачи с положително поведение на пътя е също толкова, ако не и по-важно от значението на санкциите за правонарушителите, уместно е да се внедри система от поощрения (финансови или касаещи отнети контролни точки) за водачи, които участват в кампании в областта на пътната безопасност, които са оказали помощ на пострадали при произшествия, които са предотвратили произшествие или са съобщили за правонарушител.

Като добра практика следва да се отбележи функционирането на Европейската програма за пътна оценка (EuroRAP) от 1999 г. в Кралство Белгия. EuroRAP е юридическо лице с нестопанска цел, която има за цел да осъществи превенция на сериозните ПТП чрез въвеждане на инструментариум за системна оценка на риска на пътищата и чрез внедряване на иновативни мерки за пътна безопасност. Програмата изгражда партньорство между лицата, отговорни за пътната безопасност - гражданското общество, организациите на автомобилистите, производителите на превозни средства и пътните служби. Приема се, че оценката на риска е в основата на стратегическите решения за подобрения на пътната инфраструктура, повишаването на стандартите за управление на МПС и намаляването на инцидентите на пътищата. Програмата е пример за добро взаимодействие между институциите, представителите на гражданското общество и заинтересованите лица в насока повишаване безопасността по пътищата.

По отношение на създаването на безопасни условия за движение по пътищата, като добра практика, възприета във Финландия, е внедряването на динамично променящи се пътни знаци, които позволяват задаване на максимална скорост за движение, съобразена с актуалната пътна обстановка и информирането им за опасности за движението.

По отношение на културата за поведение на пътя и спазване правилата за движение по пътищата в много европейски държави се предприемат кампании за пътна безопасност за участници в движението от най-ранна детска възраст (предучилищна възраст) до навършване на пълнолетие, които имат за цел да запознаят подрастващите с правата и задълженията им като участници в движението (пешеходци, велосипедисти, водачи на ППС) по разбираем начин и да възпитат у тях култура на спазване правилата за движение по пътищата.

Като добра практика следва да се отбележи програмата за обучение на водачи, възприета в Австрия. Там се извършва периодично увеличаване на задължителните часове за кормуване преди придобиване на правоспособност за управление на МПС според нивата в статистиките за пътните инциденти. Въведено е обучение чрез използване на симулатори за развиване на реакциите и психиката на бъдещите водачи. Специално внимание по време на практическото обучение на водачите се отделя на шофирането в т.нар. „високо рискови участъци” – тунели, магистрали, остри завои, надлези, подлези, кръгови кръстовища и при по-сложните маневри (изпреварвания, престроявания, отбивания от пътя), с цел да се повишат познанията на водачите за стратегиите за избягване на инциденти. Използват се видеокамери за записване на практическите изпити за придобиване на правоспособност. Въведена е и система за периодични проверки на способностите на водачите чрез симулатори и периодични курсове по пътна безопасност.

Като добра практика следва да се посочи въвеждането на система за рехабилитация на водачи с повече от едно нарушение след употреба на алкохол (Белгия, Полша). Така, в Белгия може да се предлагат на нарушителите рехабилитиращата програма за спиране на алкохола. Участниците в програмата са подложени на нулева толерантност за шофиране в нетрезво състояние. Тестът за алкохол в кръвта, който може да им бъде направен по всяко време, докато шофират, не бива да отчита повече от 0,2 ‰. Стандартният срок за участие в програмата е две години. Ако през този период участниците не са в състояние да докажат, че могат да шофират, без да са употребили алкохол, участието в програмата се удължава с шест месеца. Програмата е задължителна: ако нарушителят не участва в нея или ако програмата не е завършена, а той извърши отново нарушение, свидетелството за правоуправление се отнема за срок от 5 години.

Заслужава да се обмисли, също така, отлагането на изтърпяването на наложеното административно наказание за определен период от време, през който водачът да посещава опреснителни курсове, да участва в програми, насочени срещу употребата на алкохол или наркотични вещества, да помага на хора, пострадали от пътни инциденти, в т.ч. и в болнични заведения.

Изследването позволява широк поглед върху мерките за пътна безопасност и психологията на участниците в движението в различни европейски държави и е добра основа за формулиране на мерки за повишаване културата на участниците в движението, възпитание в уважение към закона и останалите участници в движение, респ. – за превенция на правонарушенията и намаляване броя на загиналите и ранените в пътни инциденти.

[1] Цитирано от Весела Динева – участник в проучването.

[2] Според John Vavrik, психолог към Insurance Corporation of British Columbia (ICBC) – цитиран от Албена Панова – участник в проучването, има три типа личности, които е по-вероятно да проявят агресивно поведение по пътищата: доминиращият, който иска да контролира всичко на всяка цена; индивидът, който не може да се справя добре със стреса и емоциите; индивидът, който смята, че законите се отнасят за всички други, но не и за него.