197. Възможности за социално включване и ресоциализация на освободени от затвора лишени от свобода (затворници) в България. (август, 2016 г.; 90 стр. )

  1. Уводни бележки

Проучването ,,Възможности за социално включване и ресоциализация на освободени от затвора лишени от свобода (затворници) в България“ бе проведено в периода от месец март 2016 г. до месец август 2016 г. и включва изследване на правната уредба и практиката на: Австрия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Италия, Латвия, Литва, Норвегия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Холандия (Нидерландия), Хърватия, Швеция.

Разгледани са следните аспекти: правна регламентация; дефиниции на понятията „ресоциализация“, „реинтеграция“ и „бивш затворник“; мерки, предприети от държавата, за реинтеграция на бивши затворници; програми, проекти и инициативи за социално включване и ресоциализация на освободените от затвора лица, разработени и реализирани от държавни и/или частни институции и организации; проблеми и основни задачи за оптимизиране и развитие на системата за реинтеграция на бившите затворници.

В хода на проучването по темата са подбрани и изследвани: национални, международни и европейски нормативни актове,научни публикации, доклади и стратегии на правителствени и неправителствени организации, статистически годишни данни за дейността на пенитенциарните институции, както и отделни публикации, ангажирани с конкретни изследвания и проучвания на дадена мярка за ресоциализация.

  1. Общи положения

2.1. Понятия за ,,бивш затворник“, ,,ресоциализация“ и ,,реинтеграция“

Понятието „бивш затворник” се отнася до всяко лице, което е изтърпяло наказание лишаване от свобода или е условно предсрочно освободено съгласно националното наказателно законодателство на съответната държава. Всички изследвани държави разпознават тази социална група като уязвима поради действието на специфични рискове, затрудняващи връщането на тези лица в обществото, по-конкретно с оглед достъпа до трудовия пазар и образование, развиването на личностови умения за социално вграждане, изпълнение на семейни и родителски отговорности и др., както и превенция на рецидива.

Понятието за ,,ресоциализация“ в настоящото изследване се отнася до процес на целенасочени последователни въздействия на държавата и обществото върху поведението на бившия затворник от естество да преодолеят последиците от неговата пенитенциарна изолация и да възстановят ресурсите му за самостоятелен законосъобразен начин на живот заедно с другите свободни членове на обществото в естествена социална среда. Ресоциализацията се осъществява при взаимодействието на бившия затворник с микро и макро средата извън затворната институция.

Понятието ,,реинтеграция“ се отнася до трайно вграждане на бившия затворник в социалната среда чрез въздействие върху него и върху средата, като в рамките на този процес се създават нови личностови и социални умения на бившия затворник и се активират социални механизми на солидарност и подкрепа.

2.2. Данни за затворническата популация в изследваните държави

Затворническата популация обхваща броя ефективно изтърпяващи наказание лишаване от свобода в местата за изтърпяване на наложеното наказание.

В държавите от скандинавския кръг (Дания, Норвегия, Финландия, Швеция) и Румъния затворническа популация е с нисък относителен дял от населението в сравнение със световните тенденции. Сравнително ниска e затворническата популация и в Германия, Хърватия, Холандия и Австрия, като е налице стремеж за намаляване на броя на изтърпяващите ефективно наказание „лишаване от свобода“. Подобна тенденция се забелязва и в съотношението на броя лишени от свобода жени и младежи към общото количество затворници в посочените държави. Обратно, Обединеното кралство, Естония, Латвия и Унгария са сред страните с най-голяма популация на затворници в Европа и с проблеми, произтичащи от пренаселеността на затворите.

Назряващ в последните години е проблемът с високия ръст на чуждестранните затворници в скандинавските държави, което се отразява върху общата населеност на местата за лишаване от свобода в тях. Такава тенденция се наблюдава и в Австрия. Тя е пряко свързана с емиграционния натиск върху тези държави, като осъдените чуждестранни граждани най-често постоянно пребивават в тях и се стремят към вграждане в местното общество, а не към завръщане в държавата си на произход.

2.3. Общи подходи в политиките по ресоциализация и реинтеграция на бивши затворници

В изследваните държави целта на ресоциализацията и реинтеграцията на бивши затворници е свързана с предотвратяване на извършването на нови престъпления. Мерките за ресоциализация и реинтеграция са насочени да подпомогнат воденето на законосъобразен начин на живот на лицата с пенитенциарен опит, като ги подпомогнат в устройването на работа, подлагането на различни видове лечение (на зависимости, психотерапия за овладяване на агресията, програми за превенция на домашно насилие и др.), здравно осигуряване, намирането на жилище, повишаването на образователния ценз и/или професионалната квалификация след напускане на затворната институция. Тези мерки по начало се осъществяват в общността, дори подготовката за прилагането им да започва в някои случаи още в затвора, и имат характер на допълнителни грижи (услуги) в рамките на сектора за социално подпомагане.

Според ролята на държавата в процеса на ресоциализация и реинтеграция на бившите затворници изследваните държави се делят на две големи групи. Скандинавското наказателно и пенитенциарно законодателство не предвижда участието на държавата в описания процес. В останалите европейски държави (Румъния, Холандия, Унгария, Франция, Хърватия, Италия, Великобритания) държавата играе активна роля в осъществяването на реинтеграцията.

В повечето държави различните мерки биват прилагани при водещ ангажимент на общините и неправителствени организации (Дания, Швеция, Финландия, Норвегия, Румъния, Унгария, Холандия, Франция, Хърватия, Италия, Германия, Великобритания, Естония, Литва и Латвия), а в някои случаи е предвидено и финансиране от публични фондове (Дания, Норвегия, Румъния, Унгария, Холандия).

Дейността на неправителствените организации в държавите от скандинавския кръг е изключително свързана с предоставянето на терапевтични мерки и широкоспектърни мерки за повишаване на социални умения. Изследването показва, че в тази област се постигат добри резултати. В Норвегия и Швеция неправителствените организации са активни в предлагането на мерки, целящи придобиването и/или повишаването на образователния ценз и/или професионалната квалификация на бившите затворници. Трудностите при посочения подход са предимно свързани с изисквания за добра организация и високо равнище на активност и социално самосъзнание при предлагането на услугите.

Възможни са различни форми на публично-частно партньорство. В Австрия по-голямата част от дейността, свързана с ресоциализация на бивши затворници, се осъществява от частната организация ,,Ново начало“ (NeustartGmbH).

В някои случаи реализираните проекти са осъществени посредством сътрудничество между частни организации и лица и публични институции, например със съдействието на общините или на дадено министерство (Норвегия, Дания, Финландия, Румъния, Холандия, Унгария, Франция, Хърватия, Италия, Германия, Великобритания, Естония, Литва), а в други са изцяло свързани с частната инициатива на отделни организации на бивши затворници или на организации, насочени към предоставянето на различни по вид мерки, свързани с изграждането и/или повишаването на социални умения (Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, Унгария, Австрия, Великобритания, Латвия).

2.4. Наказателно и пенитенциарно законодателство в изследваните държави и относими международни и европейски правни стандарти

Механизмите за реинтеграция и подкрепа на освободените от затвора лишени от свобода лица са уредени в множество нормативни и ненормативни актове на национално, регионално и международно ниво.

Международните и европейските актове съдържат цялостни насоки относно устройството и управлението на затворите и отношението към настоящите и бившите затворници съответно на международно и на регионално равнище. Тяхната цел е да защитават основните права на затворниците по начин, съвместим със законната цел на тяхното задържане, да гарантират, че условията улесняват реинтеграцията след освобождаването от затвора, и да предвидят и насърчат осъществяването на различни мерки и възможности за ефективното социално включване на освободените от затвора лишени от свобода лица в обществото. Отделната държава е тази, която носи отговорността да приведе в съответствие с тях своята нормативна база и да развие и провежда целенасочена политика по този въпрос на национално ниво.

Международните стандарти, които третират този вид отношения, са:

  • Правила на ООН относно минималните стандарти за осъществяване на правосъдие на ненавършили пълнолетие лица /Пекински правила/, приети на 29.11.1985 г. с резолюция 40/33 на Общото събрание на ООН
  • Насоки на ООН за превенция на противообществените прояви на ненавършилите пълнолетие лица /Насоки от Рияд/, приети с Резолюция 45/112 на ОС на ООН от 14 декември 1990 г.
  • Минимални стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода, одобрени с резолюция от 31 юни 1957 г. на Икономическия и Социален съвет на ООН

На европейско ниво постпенитенциарният период на освободените от затвора лица е регулиран от следните актове:

  • Европейските правила за затворите, приети с препоръка № Р /87/3 от 12.02.1987 г. на Комитета на министрите на страните – членки на Съвета на Европа – представляват европейски вариант на Минималните стандарти на ООН за третиране на правонарушителите
  • Резолюция на Европейския парламент от 15 декември 2011 г. относно условията на задържане в ЕС (2011/2897(RSP)
  • Зелена книга относно прилагането на законодателството на ЕС по наказателноправни въпроси в областта на задържането, изготвена от Европейската комисия, 2011 г.

В държавите от скандинавския кръг се наблюдава детайлна нормативна регламентация на изпълнението на наложените наказания, както и всички свързани с него допълнителни изисквания и условия (режимите на изтърпяването, санкции при неспазване на изискванията за изпълнение на наказанията, преместването от едно място за лишаване от свобода в друго, правомощията на служителите в затворническите дейности, правата и задълженията на затворниците). Относимата нормативна уредба в Дания се съдържа в Закон за привеждане в изпълнение на присъдите от 2001 г. (The Act on Enforcement of Sentences) и Закон за администриране на наказателното правосъдие (ЗАНП) (The Criminal Justice Administration Act). Затворническите и пробационните услуги и дейности в кралството се ръководят и от т.нар. Програма на принципите (Programme of Principles), приета през 1993 г. В Швеция се прилагат Закон за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (Act on Imprisonment) и Закон за третирането в затворите (Prison Treatment Act). Приложимата нормативна база във Финландия се съсредоточава в Закон за лишаването от свобода от 2006 г. (Imprisonment Act) (ЗЛС) и Декретът за лишаването от свобода от 2006 г. (Decree on Imprisonment). От своя страна в Норвегия нормативната база е представлявана от Закон за изпълнение на присъдите (The Execution of Sentences Act) (ЗИП) от 2001 г. и Правилата за прилагане на норвежкия Закон за изпълнение на присъдите (ППЗИП) (Regulations to the Execution of Sentences Act) от 22.02.2002 г.

В Норвегия, Хърватия и Франция действат правителствени стратегии без нормативен характер, които служат като платформа за политическите концепции и законодателни инициативи на парламента. В Хърватия нормативната уредба се съдържа в Закон за пробацията от 2009 г., докато във Франция приложим е Наказателно-процесуалният кодекс.

Подобно е разрешението и в Литва, където през 2014 г. е приета Програма за модернизация на затворите. Тази държава се отличава с уредбата на някои от мерките за социална реинтеграция на лишените от свобода в Закона за социалното предприемачество, приет на 01.06.2004 г., с последни изменения от 01.01.2012 г.

В Румъния процесът на адаптиране към европейското законодателство във връзка със системата на затворите и положението на бившите затворници също води до разработване на „Национална стратегия за социална реинтеграция на лишените от свобода (за периода 2012-2019 г.)“, съгласно която правителството развива своите мерки и политики в тази сфера. Основните принципи и правила относно пенитенциарния и постпенитенциарния режим са поместени в Закон 83/2010.

В Обединеното кралство правните основи на мерките относно ресоциализацията на бившите затворници са разпръснати в различни закони и подзаконови нормативни актове, като сред тях най-значими са Законът за наказателното правосъдие (The Criminal Justice Act of 2003), Законът за рехабилитацията на осъдени лица (Offender Rehabilitaion Act of 2014) и Законът за реда в затворите (Prison Order Acts).

В Холандия основните правила за изпълнение на наказанията и от части тяхната насоченост към превъзпитание и последваща ресоациализация са поместени в Закона за принципите за изпълнение на наказанията, приет през 1998г.

В Унгария основните мерки, които се прилагат по отношение на ресоциализацията на освободените от затвора, произтичат от множество на брой програми и проекти на правителствени и неправителствени национални и международни организации. Някои от прилаганите мерки започват да се изпълняват още по време на изтърпяване на наказанието, като по-голямата част от тях се ръководят от Унгарската затворническа система.

В Италия помощта, която се дава на затворниците в определен период от време преди освобождаването им от затвора и непосредствено след това, е уредена в Закон 354/75 (в сила от юли 1975г., с последна актуализация от март 2016г.).

В Германия е налице известна децентрализация на държавната политика за реинтеграция на бивши затворници, дължаща се на федералното ѝ устройство, като в три лендера са приети отделни закони, уреждащи въпросите, свързани със затворниците: Бавария (в сила от 01.01.2008 г., последно изменен на 22.07.2014 г)., Хамбург (в сила от 14.07.2009 г.) и Долна Саксония (в сила от 01.06.2013 г.), а в останалите лендери се прилага Федералният Закон за затворите (в сила от 01.01.1977 г., последно изменен на 08.09.2015 г.).

В Австрия освновните въпроси, свързани с реинтеграцията на бивши затворници, са уредени в Австрийския наказателен кодекс (в сила от 01.01.1975 г., последно изменен на 01.01.2016 г.) и във Федералния закон за пробационните услуги (в сила от 31.12.1975 г., последно изменен на 01.08.2016 г.), а изпълнението на пробационните мерки е възложено на организацията ,,Ново начало“ (Neustart GmbH).

В Естония държавната политика в обсъжданата област е сравнително ограничена и нормирана в Наказателния кодекс от 2001 г. (последно изменен и допълнен на 16.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и Закона за пробационния контрол от 01.06.2013 г.

В Латвия правната уредба е съсредоточена в Закона за изпълнение на наказанията, приет на 24.03.1997 г., с последни изменения от 12.09.2013г., в сила от 01.01.2014 г.

  1. Видове мерки

Мерките за ресоциализация и реинтеграция на бивши затворници могат да бъдат класифицирани според различни критерии.

3.1. Първо, в зависимост от целевата група, към която са насочени, те се делят на общи и специализирани.

3.1.1. Общите мерки са насочени не само към бивши затворници, а към по-широки социални групи, обособени според определен риск, който ги прави социално уязвими – бездомни, нуждаещи се от лечение, самотни майки, подрастващи с поведенчески проблеми, безработни. Бившите затворници са обхванати от тези мерки, доколкото попадат в някоя от групите, към които мерките с насочени. Самото включване на бившите затворници в групи заедно с лица без пенитенциарен опит представлява средство за реинтеграцията им.

Тук могат да бъдат отграничени терапевтичните мерки за лечение на наркотични зависимости и зависимости към субстанции и по-специално – метадоновите терапии и хероиновите терапии (Дания, Хърватия, Франция, Норвегия, Финландия, Швеция. Великобритания), както и някои програми за повишаване на социалните умения, които са свързани с повишаването и насърчаването на трудовата заетост (Дания, Великобритания, Хърватия, Франция, Румъния, Италия, Естония, Литва).

3.1.2. Специализираните мерки са насочени изключително към лица, изтърпели лишаване от свобода или условно предсрочно освободени от изтърпяване на това наказание. Те са пряко адресирани към бившите затворници и имат преди всичко ресоциализационна насоченост.

Мерки от такъв характер се срещат във всички държави от скандинавския кръг, в Обединеното кралство, Румъния и Италия. В Норвегия, Швеция те са насочени към терапевтично лечение на определени девиантни прояви в поведението на бившия затворник, свързани със сексуални престъпления.

Налице са и общи инициативи за социално устройване, намиране на жилище, подкрепа при търсенето и намирането на работни места посредством организации на лица с криминално проявено минало и бивши затворници (Дания, Норвегия, Финландия, Хърватия, Франция, Швеция, Великобритания, Румъния, Италия, Естония, Германия, Австрия, Унгария, Холандия, Латвия). Във Финландия, Великобритания, Холандия действат фондации, изключително ангажирани с общото подпомагане на бившите затворници при връщането им в обществото след изтърпяване на наказанието.

В Обединеното кралство са акредитирани са редица специализирани програми по отношение на бившите затворници.

В Австрия програми за предоставяне на жилища на бивши затворници са достъпни в някои градове (Виена и Линц), а в Холандия във всички общини, като тази дейност се осъществява от пробационни служители в сътрудничество с общините[1].

3.2. Второ, според целта, която преследват, мерките могат да се обособят съгласно следната примерна класификация:

3.2.1. Образователни. Този вид мерки са насочени към придобиване и/или повишаване на образователния ценз, което се удостоверява с нарочен документ при успешното завършване на съответния обучителен курс. Някои се предоставят от неправителствени организации и са специално насочени към бивши затворници.

В Германия и Австрия операрира инициативата RiSE (Reintegration into Society through Education and Learning), която предоставя достъп до образователни програми по време на изтърпяването на наказанието и след освобождаването на затворниците. В Германия неправителственият сектор често сътрудничи с държавни институции за осъществяване на образователни и професионални програми, като пример за това са ZUBILIS Development Partnership и сътрудничеството между затвора в Щраубинг и производителя на двигатели MTU.

В Естония някои неправителствени организации също предлагат образователни програми на бивши затворници, например Фондацията за криминална превенция осигурява обучение на млади нарушители (до 21 годишна възраст) с криминално минало и криминални регистрации.

Други са мерки от образователно естество, предоставяни още по време на изтърпяване на наказанието в затвора (Норвегия, Швеция, Румъния, Унгария, Холандия, Франция, Хърватия, Италия, Германия, Австрия, Великобритания, Естония). Целта им е да се подготви и улесни процесът на реинтеграция на осъдените, като същевременно се осигурява по-плавният преход между обстановката, в която са изтърпявали наказанието и последващото им връщане към живота извън затворническата институция.

В Литва е предвидена програма за социално и правно образоване, която се провежда в затворническите заведения. Тя е посветена на това да запознае осъдените с правната система на Литва, с приложимите закони и други нормативни актове, които са от значение за освободения затворник.

3.2.2.Терапевтични. Тези мерки са свързани с лечение.

Най-често то цели преодоляване на даден тип зависимост – към алкохол и/или наркотични субстанции, включително и към предписани лекарства. В някои европейски държави терапията на алкохолна и наркотична зависимост е организирана в единна услуга (Швеция, Норвегия, Финландия, Франция, Хърватия, Италия, Великобритания), докато в Дания терапевтичните мерки за лечение на алкохолна зависимост са обособени отделно от тези за лечение на наркотична зависимост. В Дания, Финландия и Румъния няма данни за специализирани терапевтични мерки за лечение на различни зависимости. Широко разпространение намират заместващите терапии с метадон / бупренорфин или т.нар. хероинова терапия.

В други държави е налице диференциация в целевата предназначеност на съответните мерки, като се срещат както насочени към широката общественост, така и специално предназначени за бивши затворници – например за лица, извършили сексуални престъпления (Норвегия, Швеция, Франция, Хърватия, Италия, Великобритания, Литва).

3.2.3. Мерки, свързани с изграждането и/или с повишаването на социални умения – в тази група попадат всякакви мерки, целящи намирането и осигуряването на жилище на лица в нужда, работа и/или повишаване на професионалната квалификация и др.

Тези мерки са широко прилагани в Румъния, Холандия, Унгария, Хърватия, Италия, Германия, Австрия, Великобритания и Естония, Литва и Латвия.

В Естония бившите затворници се подпомагат от пробационните служители за повишаване на социалните им умения и справяне с ежедневните задачи. В някои случаи съдействие на бившите затворници оказва и социалното министерство на Естония.

В Австрия съдействие за получаване на психологическа, психиатрична и социална помощ се предоставя от организацията ,,Ново начало“.

В Германия такова съдействие оказват пробационните служители, бюрата по труда, агенциите за социално подпомагане и различни благотворителни организации. Центровете за последваща грижа за непълнолетни в Германия предоставят интензивни социални напътствия за младите нарушители през първите 5 месеца от тяхното освобождаване.

В Литва голяма част от проектите, свързани с повишаването на социалните умения, се реализират от неправителствени организации, като водеща е организацията „Каритас“. Латвийската практика е да се развиват програми на неправителствени организации, които получават финансиране от Европейския социален фонд или от други държави.

В изследваните държави пробацията не е наказание, а пробационните служби не са органи по изпълнение на наказанието.