Проучвания

202. Законодателство в Европейския съюз, уреждащо личната помощ (октомври, 2017 г.; 105 стр.)

ПИ 202 Във връзка със Заявление за законодателно проучване от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите (Комисията) към Народното събрание на Република България от 13.07.2017 г. до Студентската програма за законодателни проучвания към Парламентарната библиотека към Народното събрание на Република България с тема “Законодателство в Европейския съюз, уреждащо личната помощ”, е проведено проучване на законодателството в страни – членки на Европейския съюз (ЕС) с оглед оказване на съдействие на Комисията при провеждане на дебат относно промени в българското законодателство, свързани със социалната услуга “личен асистент” и с оказването на лична помощ. Разгледана е достъпната правна уредба и литература по темата в следните държави: Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединено Кралство, Португалия, Румъния, Словакия, Франция, Хърватия и Швеция.

Обобщаващ извод е, че системите за социално подпомагане, включително и тези по предоставянето на социални услуги, съществено се различават в отделните държави – членки на ЕС. Причините за това за многобройни – от липсата на хармонизация на правната уредба на ниво ЕС (принципно тази сфера е от изключителната компетентност за правно регулиране от отделните държави членки на ЕС), до исторически, социални, психологически, демографски и др. причини. Съответно съществено различни са както понятията, които се използват, така и цялостната система на организация за предоставянето на социалната услуга “личен асистент” (т.нар. от възложителя на проучването „лична помощ“), доколкото такава е изградена в отделните държави членки. Това касае както системата на финансиране, така и доставчиците на услугата.

Обхватът на социалната услуга “личен асистент” (т.нар. от възложителя на проучването „лична помощ“) варира значително в отделните държави. Тя най-често се изразява само в предоставянето на парични средства. В този случай понятието социалната услуга “личен асистент” е неточно, тъй като всъщност става въпрос за социална помощ от категорията на паричните помощи. От преценката на титуляра на правото на тази социална помощ в този случай зависи за каква конкретна услуга ще използва предоставените му парични средства. Предимството на този подход е, че предоставя на титуляра на правото на социално подпомагане значителна свобода и независимост да удовлетвори конкретните си житейски нужди, като сам прецени дали да използва предоставените му средства за определена услуга, материално пособие или друго.

Основен използван термин в сравнителноправен план е този за личния бюджет. Личен бюджет (“personal budget” (английски), „Persönliches Budget“ (немски), „budget personnel“ (френски), „persoonlijk assistentiebudget“ (холандски)), с което се обозначава правото на хората с увреждания да получат определена сума пари, която могат да използват за заплащане за предоставянето на услуги, свързани с ежедневния им живот – от пазаруване, през придружаване в обществения транспорт до посещение на психотерапевтични сесии и др. Основната идея на тази концепцията е да се постави човекът, който е подкрепян или на когото се предоставят услугите, в центъра на процеса, като му се даде правото сам да решава какво да бъде естеството на подкрепата, от която има нужда. Друг използван термин е този за “директните” или “преките” плащания. Преките/директните плащания (“direct payments”) са също парични суми, плащани на лицето с увреждания с цел заплащане за оказваната подкрепа пряко на организацията или на лицето, което ги подкрепя, а не чрез посредничеството при плащането на държавен или местен орган на власт. Схемата на директни плащания най-често е част от системата на личния бюджет. Личният бюджет на хората с увреждания може да бъде използван за плащане за оказваната подкрепа на членове на семейството като лични асистенти. В повечето държави членки хората с увреждания имат право на избор дали сами да управляват процеса по търсене и намиране на необходимата подкрепа, или да използват съдействието на центровете за независим живот или на други аналогични организации.

В редица държави-членки на ЕС обаче няма изрична правна уредба на т.нар. личен бюджет. Този термин не е познат и не се използва в законодателствата на Испания, Швеция, Финландия, Гърция, Италия, Ирландия, България, Кипър, Чехия, Латвия, Полша, Румъния, Словения и др. В тези държави по-скоро се използват схемите за плащане на обезщетения за инвалидност или за предоставяне на социални помощи или социални услуги от държавни органи или от органите на местната власт, включително под формата на личен асистент. Но все пак в Чехия и Словения има проекти за въвеждане на системата на личния бюджет.

Предмет на изследване в законодателствата на държавите-членки на ЕС са въпросите за правната уредба; понятията за лична помощ/ социалната услуга “личен асистент”; субектите, които имат право на лична помощ/ социалната услуга “личен асистент”; обхвата на лична помощ/ социалната услуга “личен асистент”- какво включва личната помощ / социалната услуга “личен асистент” – парични средства, услуги, материални пособия или друго; кои са доставчиците на социална услуга “личен асистент”/ личната помощ и на какво основание; както и въпросът за финансирането й, като задълбочеността на изследването е обусловена от отграничения достъп на студентите до първичната правна уредба в съответните държави и от езиковата бариера.

Студентите са използвали като спомагателни източници и публикуваната информация по темата на сайтовете на Българския център за нестопанско право (http://bcnl.org/), на Центъра за независим живот (http://cil.bg/), на Европейската платформа за рехабилитация (European Platform for Rehabilitation) – http://www.epr.eu/images/EPR/documents/policy_documents/personal%20budget.pdf, както и други източници, посочени на съответните места в изложенията им за отделните държави.