Проучвания

203. Политики за партийни субсидии за партии, които имат между 1% и 4% вот в рамките на страните от ЕС. (февруари, 2018 г.; 55 стр.)

ПИ 203

РЕЗЮМЕ

На законодателно проучване на тема „Политики за партийни субсидии за партии, които имат между 1 и 4 % вот в рамките на страните от ЕС“

От проф. д-р Ганета Минкова

 

Въведение

 

Изследването във връзка с поставения въпрос за държавно финансиране на политическите партии и на други субекти, участващи в избори, беше разработено след преглед на нормативната уредба в следните държави членки на Европейския съюз /ЕС/: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция и отчасти Испания и Италия. Въпреки че Конфедерация Швейцария не членува в ЕС, тя е включена в изследването, тъй като в редица отношения има сходен статут с този на държава членка.

В по-голямата част от държавите членки на ЕС е уреден на законово ниво механизъм за държавно финансиране на партиите и коалициите. С заповеди на министър или с актове на Централната избирателна комисия се уреждат въпроси, свързани със съобразяването на размера на субсидията с инфлационните процеси.

Понякога съществува специален закон. Например в Холандия това е Закон за субсидиите на политическите партии, в Дания – Закон за финансиране на политическите партии със средства от държавния бюджет, в Португалия – Закон за финансиране на политически партии и изборни кампании. Специалният закон може да уреди подробно не само възможните начини за финансиране на партиите, но и други въпроси като финансиране на предизборната кампания от държавата, финансови взаимоотношения с електронните медии и т.н.

В други държави членки субсидирането е част от общ закон, уреждащ материята за учредяването на партия и осъществяването на нейната дейност. Например в Испания субсидирането е уредено в Закона за политическите партии, каквото е положението и у нас.

Съществуват отделни държави, в които на партиите не се предоставя пряко финансиране от държавния бюджет, а е предвиден специален механизъм, по който те получават собствени приходи от дарения и членски внос. Такива държави са Малта и Швейцария. В Швейцария държавно финансиране получават само парламентарните групи. Финансирането на партиите се осъществява основно чрез законово регламентиран задължителен годишен членски внос, плащан от партийните членове, и чрез дарения. В Малта са уредени допустимите дарения на партиите. В Холандия партиите се издържат основно от членски внос, като държавното субсидиране, въпреки че е законово уредено, не играе съществена роля.

В повечето държави членки обаче държавното финансиране играе важна роля.

  1. Субекти, които получават държавно финансиране

Основните субекти са политически партии и коалиции от партии, но в някои държави това са само политически партии /например Естония/.

Когато субсидията се получава от коалиция от партии, може да бъде регламентиран начинът, по който тя се разпределя между отделните партии. Например в Румъния е уредено, че субсидията се разпределя между партиите в коалицията съобразно подписано от тях споразумение, а при липса на такова – според броя на получените мандати при парламентарно представените коалиции /подобна е хипотезата на чл. 25, ал. 3 от българския Закон за политическите партии/. В Гърция споразумението се съобщава на министъра на вътрешните работи, публичната администрация и децентрализацията в едномесечен срок след произвеждането на изборите. Ако такова съобщение не бъде направено, сумата се разпределя поравно между партиите в коалицията. Ако една партия напусне коалицията, сумата, която й се полага, се разпределя между партиите съобразно споразумение, а при липса на такова – по равно между тях, включително партията, която е напуснала коалицията.

В някои държави субсидия получават и независими кандидати или депутати /например Германия и Дания/.

По изключение като получатели на средства са посочени кандидатски листи при местните избори /Дания/. Подобна уредба е удачна, тъй като често на местните избори участват субекти, които не са идентични с партиите, които се състезават на националните избори.

В Холандия е прието, че държавна субсидия може да бъде получена и от младежка политическа организация въз основа на договор, подписан между партията и нейната младежка организация. В Словения също е регламентирано, че държавна субсидия се предоставя и на младежка организация, която има статут на организация от обществен интерес в младежкия сектор, както и на женска организация, която има статут на организация от обществен интерес в областта на равенството между половете.

 

 

  1. Условия за получаване на държавно финансиране

 

  • Участие в избори

Условие за получаване на финансиране от държавата е участието в избори за национален парламент и за Европейския парламент /ЕП/, като понякога и за местни избори.

Когато националният парламент е двукамарен, участието в избори за всяка една от камерите дава право на държавно финансиране при определени условия /например Холандия/.

Държавното устройство също може да даде отражение върху вида на изборите, в които партиите и коалициите участват. В Германия се получават субсидии и при местните избори. Тъй като държавата е федерална, изборите в провинциите често са индикация за представянето на партията или коалицията и на националните. Тук традиционните партии участват и в изборите за провинциите, и в изборите за Бундестага. Местните избори, с оглед на получаването на държавно финансиране, обаче са уредени и в унитарни държави. Например, в Румъния партии и коалиции от партии се финансират от държавата, ако спечелят поне 50 мандата за общински съветници и съветници за община Букурещ. В Дания кандидатските листи на местните избори получават субсидия за осъществяване на дейността си в съответната община. В Словения партията получава средства от бюджета на местната общност, ако е получила поне половината от необходимия брой гласове за избирането на един член на местния съвет.

  • Получаване на определен процент или брой от гласовете

Най-често право на държавно финансиране получават партиите или коалициите, които са получили определен процент от подадените действителни гласове. Процентът е различен в отделните държави – например в Австрия /за парламентарни избори/, Испания, Словения и Унгария – 1 на сто, в Гърция и Кипър – 1.5 на сто, в Латвия и Люксембург – 2 на сто, в Литва, Франция и Чехия – 3 или повече от 3 на сто и т.н. В Германия право да получат финансиране имат субектите, които са получили 0.5% от гласовете на  парламентарни избори или избори за ЕП или 1 %  от гласовете на изборите в провинциите.

Някъде към процента от действителни гласове има и допълнителни изисквания. Например, в Гърция партията или коалицията, която не е парламентарно представена, трябва да е регистрирала и кандидатски листи в най-малко 70 % от избирателните райони в страната. Подобна е уредбата и в Кипър.

Когато става дума за коалиции, е възможно да се предвиди по-висок процент от този на партиите. Например в Словения /където партията трябва да получи 1 на сто/ за коалиция от две партии изискването е да е получила 1.2 на сто, а за коалиция от три и повече партии – 1.5 на сто от гласовете.

В отделни държави е необходимо да се получи определен брой  гласове. Например в Португалия парламентарно непредставените партии трябва да са получили най-малко 50 000 гласа, за да бъдат финансирани от държавата. В Дания правото на политическите партии и независимите кандидати да получат субсидия зависи от това дали имат минимум хиляда действителни гласа. При местните избори кандидатската листа следва да е получила минимум 100 действителни гласа, а за столицата Копенхаген – 500 действителни гласа.

  • Представителство в съответния изборен орган

Представителството в изборен орган дава право за получаване на субсидия от всяка партия, коалиция или независим кандидат. Изключение прави Великобритания, където само опозиционни партии, представени в Камарата на лордовете и Камарата на общините, получават финансиране от държавата.

В някои държави представителството в изборен орган е единствената възможност за държавно финансиране. В Белгия субсидия се предоставя само на партиите, които са представените в Камарата на представителите и в Сената. В Холандия партията или коалицията трябва да е получила поне едно място в Долната камара или в Сената и тъй като тази норма на представителство е много ниска, тя се компенсира с правилото, че не се отпуска субсидия на политическа партия, която на съответната дата няма поне 1000 члена. В Австрия представителството в Европейския парламент е условие за получаване на държавно финансиране. В Румъния получаването на мандати в парламента или в орган на местна власт е също определящо за държавното финансиране. Във Финландия също се изисква партията или коалицията от партии да е получила места в парламента, за да има право на субсидия.

Във Великобритания представителството в изборния орган се съчетава с изискване за получаване и на гласове. За да има право на финансиране, опозиционната партия трябва да е получила поне едно място и 150 000 гласа или две места на изборите за Камарата на общините.

Но дори когато представителството в съответен орган не е единственото условие за възникване на правото на държавно субсидиране, то по принцип се отразява върху финансирането. Обикновено, когато партията или коалицията има представители в изборния орган, тя получава ежегодна субсидия, докато участвалите в изборите партии и коалиции, които не са представени, получават еднократна субсидия. При определени условия в Швеция субсидията се получава за всяка година от четиригодишния мандат на парламента, като обаче нейният размер намалява – 75% от пълната основна сума се изплаща през първата година, 50%  през втората година и 25% – през третата и четвъртата година. В тази държава се взема предвид представянето на партията на последните два избора.

У нас парламентарно непредставените партии, които са получили не по-малко от 1 на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори, получават ежегодна субсидия, която не се намалява с определен процент през мандата на парламента.

  1. Начини за определяне на размера на субсидията
    • Основна плюс допълнителна субсидия

В някои държави правоимащите субекти получават една основна сума, като към нея се добавя допълнителна сума, определена по различни критерии. Стремежът е чрез допълнителната субсидия да се отчита по-добре влиянието на партията в обществото.

Например в Германия има основна държавна субсидия, която се определя по 1 евро за всеки подаден действителен глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки действителен глас над 4 млн. получени гласа. Към основната субсидия се прибавят по 45 евроцента за всяко евро получено дарение, като то трябва да е до 3300 евро. Също така партията не може да получава субсидия, надхвърляща годишния й деклариран доход. Това са начини за съобразяване на субсидията със собствените приходи на партията, чрез които се отчита финансовата подкрепа, която партията си осигурява от своите поддръжници, а това показва косвено нейната тежест в обществото.

В Германия е определена горна граница за общата субсидия, която всеки правоимащ субект получава. Тази горна граница се актуализира съобразно инфлацията. В Холандия също има максимална субсидия, която се изменя ежегодно с министерска заповед, считано от 1 януари, в съответствие с корекцията на заплатите и цените, определена в държавния бюджет.

В други държави парламентарно представените партии получават една основна сума, която може да е твърда сума или може да варира в определени граници, и допълнителна субсидия за всеки отделен депутат или получени действителни гласове.

Например в Люксембург партия, която е получила до 4 места получава основна субсидия от 50 000 евро, за спечелени 5-7 места – 100 000 евро, за спечелени 8-11 места – 150 000 евро, за спечелени над 12 места – 200 000 евро. Към основната субсидия се добавят по 10 000 евро за всеки депутат. Ако партията е спечелила 6 места, тя получава 100 000 евро и още 60 000 евро /по 10 000 евро за всеки от шестте депутата/, при което общата субсидия възлиза на 160 000 евро.

В Белгия всяка парламентарно представена партия получава сума в размер от 125 000 евро, както и по 1.25 евро за всеки действителен глас, получен на парламентарни избори.

В Австрия размерът на финансирането се определя като годишна субсидия в твърд размер от 218 000 евро за всяка парламентарно представена партия и еднократна субсидия за непредставените партии при парламентарни избори от 2,5 евро за всеки подаден действителен глас. За участие в изборите за ЕП се получава еднократна субсидия за представена партия, която се определя по 2 евро за всеки подаден действителен глас. В Естония е обратното. Там непредставените в парламента партии /при 5% праг за влизане в парламента/ получават твърда сума. Партиите, получили 1% от гласовете, получават 9 587 евро годишно, а партиите, получили 4% от гласовете – 15 978 евро годишно.

3.2. Твърда сума за получен глас

Най-лесният начин за изчисляване на субсидията е, когато се определя твърда сума за всеки получен на изборите глас. В някои държави тази сума се прилага независимо дали субектът е представен или не в съответния изборен орган, а в други държави – само за непредставените субекти, тъй като правилата за определяне на субсидията на представените в съответния орган субекти са различни. Тази сума варира значително. Както посочихме в Германия основната субсидия се формира, като получените гласове се умножат по 0.83 или 1 евро. В Словакия се начислява по 0.30 евро на глас, в Латвия – по 0,71 евро на глас за една година, в Австрия – по 2-2.5 евро, а във Финландия – 12.25 евро на глас. В Дания партиите, коалициите и независимите кандидати получават по 22.30 крони, а кандидатските листи в местните избори – по 4 крони за всеки действителен глас. В Португалия стойността на всеки действителен глас се определя като 1/135 част от стойността на минималната работна заплата в страната. Изчислена по този начин стойността на всеки глас за една година е 3.15 евро, което е било намалено с 10% през 2015 г. и сега е 2.84 евро, а за 4-годишния мандат на парламента представлява 11.36 евро за всеки получен действителен глас.

3.3. Изчисляване на субсидията по броя места в изборния орган

В някои държави процентът на субсидията за представените в съответния изборен орган субекти се определя съобразно броя на спечелените места /Естония и Финландия/. Във Финландия има специални правила за това каква е процедурата за отпускане на субсидията, ако депутати уведомят председателя на парламента, че престават да представляват съответната партия.

3.4. Използване на формули и коефициенти

Във Великобритания има сложна формула за изчисляване на субсидията за опозиционните партии въз основа на гласовете, получени на изборите за Камарата на общините. Камарата на лордовете сама определя начина на финансиране, от който се ползва само най-голямата опозиционна партия.

В Литва броят на получените гласове се умножава по коефициент, който се определя на всеки 6 месеца от ЦИК.

3.4. Определяне на бюджет за субсидиране

В Румъния ежегодно се определя бюджет, който се разпределя между партиите като държавна субсидия. Този бюджет представлява 0.04% от приходите в държавния бюджет. След като се установи неговата сума за съответната година, той се разделя в съотношение 75% : 25%, като първата част се разпределя между представените в двете камари на парламента партии съобразно получените от всяка партия гласове, а втората част – между субектите, които имат право да получат субсидия за участие в местните избори, като отново се вземат предвид получените гласове.

  1. Срокове за плащане на субсидията

Субсидиите се плащат на различни срокове. Например в Литва плащанията се извършват 4 пъти годишно – до 15 януари, до 15 април, до 15 юли и до 15 октомври, а в Латвия и Чехия – два пъти годишно. В Естония /за парламентарно представените партии/ и в Румъния субсидията се изплаща месечно в сметката на всяка политическа партия. В Гърция получаването на субсидията започва от годината, следващата годината, през която са се произвели изборите, и завършва през годината, когато са се произвели следващите избори.

У нас всяка политическа партия получава своята част от годишната държавна субсидия на четири части – до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 20 декември на съответната година.