Проучвания

209. Въвеждане на принципа „споделено родителство“ в семейното законодателство. (юли, 2018 г.; 42 стр.)

ПИ 209 Въвеждане на принципа „споделено родителство“ в семейното законодателство – резюме

Актуално състояние на уредбата в българското законодателство 

Родителските права и задължения по отношение на детето в българското законодателство се упражняват от двамата родители заедно или поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител /така чл.123 ал.1 от действащия СК/. Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак /чл.122 ал.2 от действащия СК/. Когато родителите се разделят и престанат да живеят заедно с децата и отнесат спора за упражняването на родителски права върху ненавършилите пълнолетие деца пред съда, при липса на съгласие между родителите да продължат съвместно да упражняват родителските права, съдът е длъжен да предостави упражняването им само на единия родител. Под упражняване на родителските права съдебната практика е приела разбирането, че се има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата” /вж. ППВС №1 по гр.д.№ 3/74г., към което като относимо разбиране препраща ОСГК на ВКС по т.д.№ 1/2016г./ . Или т.н. съвместно родителство не е познато на нашето право при спор за родителски права по чл.59 ал.2 и чл.127 ал.2 от СК.

В последните години в практиката на съдилищата се появиха случаи, при които родителските права се предоставят за общо упражняване на двамата съпрузи и при липса на споразумение между тях, т.е. служебно от съда на основание чл.59 ал.2 от СК /така решение №114/08.04.2015г. по гр.д.№ 1421/14г. на РС Силистра.

С ТР №1/2016г. от 03.07.2017г. по т.д.№1/2016г., ОСГК, ВКС изрично постанови, че „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им“. Така ВКС окончателно преустанови появилите се плахи опити в някои съдилища да избегнат установеното в годините правило при развод родителската власт да се концентрира в единия родител. Независимо от това, следва да се посочи като положителен резултат установилата се във все повече съдилища практика в своите решения съдът да разширява възможността за лични контакти между детето и родителя, при когото то не живее.

С цел установяване на законодателството и практиката в други европейски държави досежно споделеното родителство, се извърши проучване в следните държави, съобразно възложената задача: Германия, Италия, Франция, Гърция, Румъния, Унгария, Чехия.

Германия: В правната система на Германия съществува възможност за съвместно упражняване на родителските права. При съвместно упражняване на родителските права всички решения се вземат съвместно от двамата родители и техните права са еднакви. Съвместното упражняване на родителски права е уредено в Гражданския кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch, BGB). Въпросите, свързани с упражняването на родителските права, се разглеждат от Семейните съдилища (Familiengericht). В германското законодателство е налице презумпция, че съвместното упражняване на родителски права е в най-добрия интерес на детето. Съвместно упражняване на родителски права може да бъде постановено и против волята на единия или двамата родители. Във всички случаи водещ е най-добрият интерес на детето.

Италия: След реформите от 2006г., съвместното упражняване на родителски права при раздяла или развод е прието за общо правило. Съвместното упражняване на родителски права не означава, че детето прекарва еднакво време с всеки родител, тъй като съдът по своя преценка определя режим на лични отношения при развод или раздяла. Родителски права се предоставят на единия родител само ако противното би нарушило най-добрият интерес на детето.  Родителят, на когото не са предоставени родителски права, освен ако съдът изрично постанови противното, продължава да има право на личен контакт с детето и е необходимо да има участие във вземането на най-важните решения за него. Той има право да се обърне към съда когато не бъде постигнато съгласие с другия родител, ако смята, че най-добрия интерес на детето е нарушен. Правната регламентация на родителските права се съдържа в Гражданския кодекс на Италия. Споровете относно родителски права се разглеждат от специални подразделения на общите съдилища.

Франция:  След реформите от 2002г. разделените родители, независимо дали са били в брак или не, продължават да упражняват съвместна родителска отговорност за своите деца, което е общият принцип, предвиден в член 372 на FCC. Въпреки това съдията (juge aux affaires familiales) може при изключителни обстоятелства (например домашно насилие върху детето) и в светлината на висшия интерес на детето да предостави изключителното упражняване на родителската отговорност на един от родителите. Това решение, което остава като възможност рядко, изисква сериозна мотивация от страна на съда. Ако съдът се произнесе по молба на един от родителите, решението трябва да изясни сериозните причини, които пречат на упражняването на съвместната родителска власт. Пребиваването на детето може да бъде определено на редуващо се място както в дома на всеки родител, така и в местожителството на един от родителите.

Гърция: В случай на развод или раздяла и ако двамата родители са живи, въпросът за родителската отговорност се решава от съда. Родителската отговорност може да бъде присъдена на единия родител или — ако и двамата са съгласни и заедно определят местожителството на детето — съвместно на двамата родители. Съдът може да реши друго и по-специално може да раздели упражняването на родителската отговорност между родителите или да я предостави на трето лице.  Уредбата на Гърция е близка до тази на България. Със сегашното гръцко законодателство почти няма възможност за споделено родителство между родители в случай на развод. В 98% от случаите гръцките съдии решават срещу бащите и разпореждат на майките да имат изключителен родителски права.

Румъния: Преди 01.10.2011 г. е било възможно само съдът да определя упражняването на родителските права след развода. Съдията е бил длъжен да избере родител, който да се грижи за детето,  като в 80-85% от случаите това е била майката. През октомври 2011 г. влиза в сила нов граждански кодекс, който позволява на родителите да се споразумеят за съвместно родителство, когато  и двамата родители биха могли да се споразумеят относно план за родителство, т.е. график, разпределящ времето и местожителството на детето между двамата родители. Новият закон от 2013г. забранява на родителите да се отказват от споделено родителство. Това е било необходимо, тъй като между октомври 2011 г. и октомври 2013 г. около 50% от родителите, които преминават през съдилищата в производството по  развод, са заявили, че са съгласни да се откажат от споделено родителство. Това вече е изрично забранено от Закон 257/ 30.09.2013 г. След тези промени в Румъния  съдът постановява споделено родителство и само ако  има основателни причини, свързани с най-добрия интерес на детето може да се предостави упражняването на родителските права на единия родител. Другият родител си запазва правото на лични отношения с детето.

Унгария: Уредбата е близка с тази на нашата страна. Споделеното родителство не може да бъде поискано от един родител. Съдът трябва да определи при кой родител ще остане правото да упражнява родителските права. Това може да бъде преодоляно само с взаимно съгласие между родителите. Съдебната практика в Унгария показва, че след развод споделено родителство се среща само  към 0,1% от случаите на развод годишно.

Чехия: В законодателството се прави разлика между поставянето на детето под грижите на единия от неговите родители, при условията на споделено упражняване на родителските права или на съвместно упражняване на родителските права, или под грижите на лице, различно от неговите родители. Когато съдът решава на кого да възложи грижите за детето, той взема решение, което отговаря на интересите на детето. Съдът може да се откаже да разпореди споделено или съвместно упражняване на родителски права, ако родителите успяват да общуват и да си сътрудничат.Съвместно упражняване на родителските права (съвместно отглеждане) означава, че не е постановено конкретно решение детето да бъде поверено на грижите на единия от родителите. На практика това означава, че при съвместното упражняване на родителските права единият родител може например да обезпечава образователните потребности на детето, а другият — неговите спортни дейности и/или единият родител се съсредоточава върху езиковото обучение на детето, докато другият родител се съсредоточава върху други извънучебни дейности на детето. Двамата родители съвместно обезпечават здравните грижи и материалните потребности на детето (например готвене, почистване, облекло и т.н.). Ако бъде възложено съвместно упражняване на родителските права по отношение на детето, родителите трябва да са съгласни с това. Споделено упражняване на родителските права (периодично редуване при отглеждането) означава, че е определено детето да живее под грижите на всеки един от родителите, които се редуват през точно определен период от време. Съдът определя също така правата и задълженията, които се упражняват през тези периоди.

За пълнота на изследването и за по-добра яснота и информираност, е проследена правната уредба и в други европейски държави като Великобритания, Швеция, Белгия, Норвегия, Холандия, Хърватия, Австрия, Исландия.

Посочени са относимите към проблема документи на Съвета на Европа, някои от които като Европейката конвенция за правата на човека, Конвенцията за правата на детето са част от вътрешното ни право и с приоритет пред националното ни право. С препоръчителен характер са няколко изброени препоръки, както и наскоро приетата  Резолюция 2079 /2015/ за равенството и споделените родителски задължения: ролята на бащите, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 2.10.2015г., с която се отправят 12 конкретни препоръки на държавите членки на Съвета на Европа, между които и България.

В проучването са включени и резултатите от социологически проучвания, експертни становища от Европа и САЩ, които подкрепят споделеното родителство и го намират по-благоприятно както за децата, така и за родителите след тяхната раздяла.

Посочени са и принципите на Комисията по европейско семейно право.

В заключение следва да се посочи, че в последните 30 години в световен план настъпиха съществени промени в областта на семейното право. Реформа с преминаване от еднолично упражняване на родителските права към споделено родителство е направена в САЩ, Канада, Австралия.  Впоследствие промени настъпват в Европа – Франция, Италия, Португалия, Белгия, Скандинавските държави, Германия също в подкрепа на споделеното родителство. Но не всички европейски държави са го възприели, вкл. и България.

Съвместното родителство следва да се приеме в законодателството на България. То съответства на съвременните обществени отношения, на равноправните роли в обществото на жените и мъжете, на необходимостта децата да поддържат връзка с двамата си родители, за да бъдат положителни хора и успешни граждани в бъдеще. Опитът на държавите, които са го въвели е красноречив. Въвеждането на този институт следва да стане постепенно и без сътресения в обществото, като съдът следва да решава всеки случай индивидуално с оглед най-добрия интерес на детето. Необходимо е обучение на родителите, да им се предоставят консултантски услуги /вкл. и в рамките на съществуващите социални услуги/, възможност съдът да задължи родителите да ползват медиация, информиране на обществото, обучение на институциите, които са ангажирани с този проблем /съд, социални работници, медиатори, адвокати, педагози, психолози, и други/, специализация на съда.

В заключение изследователският екип прави конкретно предложение за законодателни промени в Семейния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Закона за българските  лични документи, с мотиви към предложените текстове.