Проучвания

41. Международен тероризъм (април, 2002; 332 стр.)

ПИ 41 Законодателното проучване изследва:

  • универсални международни актове (актове на ООН);
  • регионални международни актове на:
  • Съвета на Европа;
  • Европейския съюз;
  • НАТО;
  • ЗЕС, ОССЕ и Арабската лига;
  • вътрешно законодателство на държави – членки на Европейския съюз;
  • законодателство на държави от Източна Европа, Азия и Северна Америка;
  • българско законодателство.

Актуалността на настоящото проучване е обусловена от интензивно нарастващата заплаха от терористичните действия с международен елемент. Терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в Съединените щати накараха международната общественост да предприеме бързи мерки за актуализиране и модернизиране на международните стандарти и вътрешното законодателство относно мерките за борба с международния тероризъм. Събитията от последните месеци рефлектираха и върху българската общественост и разкриха необходимостта от правна регламентация на проблемите, свързани с тероризма. Резюмето представя законодателното проучване в последователността, в която информацията е представена в табличен вид – международни стандарти, вътрешно законодателство на страните и българско законодателство.

Международни стандарти

Исторически бележки

Първият сериозен опит за международно регулиране на борбата с тероризма е поставен с Конвенцията относно предотвратяване и преследване на тероризма, подписана в Женева на 16 ноември 1937 г. Тази Конвенция е изработена от Обществото на народите (Лигата на нациите). В нея се дава определение на тероризъм: “Престъпни действия, насочени против държавата, целта или характерът на които се състои в това да предизвикат ужас у определени лица или сред населението”. Тя изяснява също и отделните актове на тероризъм в зависимост от обекта и субекта на престъплението и формите на съучастие в терористични актове. Конвенцията урежда и въпроса за юрисдикцията, свързан с института на екстрадицията. За пръв път международното право предвижда извършителят на терористичен акт да бъде екстрадиран и предаден на правосъдието на държавата, чийто гражданин е. Женевската конвенция от 1937 г. е подписана от 24 държави, но е ратифицирана само от Индия, поради което не поражда правни последици. България също подписва Женевската конвенция, но не я ратифицира. След прекратяване съществуването на Обществото на народите инициативата по проблемите на тероризма се поема от Организацията на обединените нации (ООН), която изгражда универсалната правна уредба в тази област. Проучването в частта си, посветена на универсалната международноправна уредба на общественоопасни деяния, определени от международната общност като терористични, обхваща международните актове, включени в раздел “Конвенции срещу тероризма”/ООН/. Разгледани са десет международноправни актове, по които Република България е страна и които са част от вътрешното право на страната. Те могат да бъдат обособени в две категории:

Международни конвенции приети от Общото събрание на ООН:

  • Конвенция за предотвратяване и наказание на престъпленията против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, 1973 г.
  • Международна конвенция за борба срещу вземането на заложници, 1979 г.
  • Международна конвенция за борба с бомбения тероризъм, 1997 г.
  • Международна конвенция за борба срещу финансирането на тероризма,  1999 г.

Други международни актове на международната общност:

  • Конвенция за престъпления и други действия извършени на борда на въздухоплавателно средство, 1963 г.
  • Конвенция за борба с незаконното завладяване на самолети, 1970 г.
  • Конвенция за преследване на незаконни актове, насочени против безопасността на гражданската авиация от 1971 г. и Допълнителен протокол за борба с незаконните действия срещу международната гражданска авиация
  • Конвенция за физическа защита на ядрения материал, 1980 г.
  • Конвенция за забрана на незаконни действия срещу сигурността на мореплаването, изготвена в Рим на 10 март 1988 г. и Протокол за забрана на незаконни действия срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени в континенталния шелф
  • Конвенция за отбелязване на пластични експлозиви с цел разпознаване, 1991 г.

Вътрешно законодателство

І. Правна уредба

В законодателното проучване са използвани множество и различни източници, третиращи проблемите на тероризма. На първо място, са разгледани възприетите във вътрешното законодателство международни стандарти в борбата с тероризма. Те определят основните насоки за бъдещи промени в националните законодателства. В много от държавите действат специални закони, регламентиращи мерките в борбата с местния и международен тероризъм, а в други – такива закони са приети след събитията от 11 септември. Наред със специалните закони, законодателното проучване разглежда и разпоредбите на наказателните и наказателнопроцесуалните кодекси, регламентиращи наказателната отговорност при извършване на престъпления с терористичен характер.

  1. Понятие за международен тероризъмВ повечето разгледани държави се дават определения на основните понятия, свързани с тероризма. Легална дефиниция на понятието “тероризъм” има в законодателствата на Съединените щати, Великобритания, Русия, Беларус и Казахстан. В отделните дефиниции на понятието “тероризъм” откриваме множество общи елементи и от тях може да се извлече едно общо легално определение. Тероризмът се изразява в извършването на противоправни наказуеми деяния, представляващи акт на насилие, които чрез поставяне в опасност на човешки живот и унищожаване на материални обекти имат за цел да повлияят на държавната политика.В Съединените щати има легално определение на понятието “международен тероризъм” – “действия, които започват предимно извън територията и юрисдикцията на Съединените щати и пресичат териториалните граници на страната едва в своята крайна фаза. В повечето случаи авторите на терористичните актове се подготвят и пребивават извън територията на Съединените щати”.

III. Други термини, отнасящи се до проблемите на тероризма

Освен определението за „тероризъм“, интерес представляват и други термини, разкриващи същността на тероризма като цяло:

Терористична организация – организация, създадена с цел извършване на терористична дейност или признаваща възможността от използване на тероризъм в своята дейност, която осъществява актове на насилие, насочени към причиняване на смърт и телесни повреди.

Терористична дейност – дейност, насочена към извършване на престъпления с терористичен характер и осъществявана чрез долупосочените действия:

  • планиране, организиране, подготовка и реализиране на терористични действия;
  • финансиране или оказване на съдействие на терористична организация или терористична група;
  • доставка на оръжие и обучение на терористи;
  • разпространение на терористическа идеологията и подстрекателство към провеждане на терористични акции.

Международна терористична дейност – терористична дейност, която се осъществява от:

  • терористи или терористични организации на територията на повече от една държава;
  • граждани на една държава по отношение на граждани на друга държава или на територията на друга държава;
  • в случаи, когато както терористът, така и жертвата на тероризма са граждани на една и съща държава или на различни държави, но престъплението е извършено извън пределите на тези държави.
  1. Основни цели на борбата с тероризмаВъв всички проучени национални законодателства се откриват основните цели на борбата с тероризма. В преобладаващия брой правни системи те се извличат от контекста на изследваната уредба. Единствено японският законодател дава легална дефиниция на основните цели на борбата с тероризма. Те се свеждат до “предотвратяване и изкореняване на международния тероризъм с цел гарантиране на мира и сигурността в международната общност”. Борбата с тероризма се осъществява посредством разкриване, намаляване и предотвратяване извършването на терористични действия, което допринася за защита на личността, обществото и държавата от негативните последици на терористичната дейност.
  2. Принципи за борба с тероризмаВ законодателствата на всички разгледани държави се откриват прокламирани основните принципи за борба с тероризма. Подробно те са изброени в законите на Беларус, Белгия, Русия, Казахстан и Франция.Законодателят определя като основни принципите на:
  • свобода, демокрация, върховенство на закона и човешките права;
  • защита живота и здравето на физическите лица;
  • наказателна отговорност за извършилите терористични действия;
  • правна и социална защита на пострадалите в борбата с тероризма;
  • информиране на обществеността за терористичните акции и провеждането на антитерористични операции;
  • сътрудничество и партньорство между държавите в борбата с международния тероризъм;
  • гарантиране на мир, сигурност и стабилност на международната общност.
  1. Мерки за борба с тероризмаВъв всички проучени законодателства са предвидени мерки за намаляване и предотвратяване на терористичните действия.Мерките за борба с тероризма са:
  • засилване и подобряване на сътрудничеството на международно ниво;
  • актуализиране и подобряване на вътрешните законодателства;
  • увеличаване размера на наказанията за престъпленията, свързани с тероризма;
  • увеличаване правомощията на полицията и специалните служби;
  • подобряване финансирането на специалните служби и институциите, занимаващи се с проблемите на тероризма;
  • подобряване на техническото оборудване на полиция, специални служби, летища и др.;
  • подобряване на сътрудничеството и взаимодействието между институциите;
  • създаване на специални институции за борба с тероризма (комисии, комитети, работни групи, бордове, правителствени организации и други);
  • подобряване защитата на границите;
  • подобряване защитата на въздушния транспорт и засилване сигурността на полетите;
  • подобряване защитната и идентификационна система на летищата.

VII. Финансиране на тероризма

Поради сериозността на проблема с финансирането на терористични действия и организации, в националните законодателства и международните стандарти се отделя засилено внимание на решаването на този въпрос. Конвенцията на ООН от 09. 12. 1999 г. за борба срещу финансирането на тероризма поставя общата рамка на мерките, предприемани срещу финансирането на международния тероризъм. Съгласно чл. 2 от Конвенцията престъпление извършва всяко лице, което по какъвто и да е начин, пряко или косвено умишлено предоставя или събира средства с намерението те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани за извършване на терористични актове. Държавите – страни по Конвенцията, се задължават да приведат вътрешното си законодателство в съответствие с нейните разпоредби, като обявяват за престъпление по вътрешното си право деянията, посочени в чл. 2 и определят за тях съответни наказания. Всяка държава-страна по Конвенцията взема, в съответствие с вътрешното си право, необходимите мерки за да определи, открие, блокира и замрази средства, използвани или предназначени за извършване на престъпления по Конвенцията, както и приходите, получени в резултат на такива престъпления, които подлежат на евентуална конфискация. В Латинска Америка действа регионална Конвенция за предотвратяване и санкциониране на насилието и терористични актове с характер на престъпление срещу човечеството от международен характер. Конвенцията се подписва в третия извънреден период от сесиите на Общото събрание на организацията на американските щати, проведена във Вашингтон на 2 февруари 1971г. Страни по нея са Бразилия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Салвадор, САЩ, Гватемала, Хондурас, Ямайка, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу, Доминиканската Република, Тринидад и Тобаго, Уругвай и Венецуела. Конвенцията има неограничен срок на действие, освен ако някоя от страните не извести по дипломатически път, че се отказва от нейното прилагане. Финансирането на терористични действия от криминални финансови корпорации се изразява в извършването на финансови транзакции, пране на пари и осъществяване на всякакъв друг вид финансови сделки и операции с цел набиране на средства. Прането на пари, оценявано от Международния валутен фонд между 2 и 5 % от глобалния общ вътрешен продукт или около $ 600 млр. годишно, позволява на международните криминални финансови корпорации да разширяват дейността си и да финансират терористични организации, като по този начин подкопават основите на международните финансови институции и на световната финансова и търговска система. В много от разгледаните държави има отделни норми или специални закони (Великобритания, Италия, САЩ, Мексико и др.), уреждащи прането на мръсни пари и връзката му с финансирането на международния тероризъм. Много законодателни системи (Беларус, Белгия, Люксембург, Русия, Франция и др.) не предвиждат конкретни санкции за закононарушения, визиращи изрично финансирането на терористични актове. След събитията от 11 септември, в съответствие с приетото от страните-членки на ЕС рамково решение, свързано с борбата срещу тероризма, в редица държави предстои приемането на законови разпоредби, насочени изключително срещу финансирането на терористичните актове. Всички законодателства, третиращи проблематиката на прането на мръсни пари, обръщат особено внимание на контрола на банките и институциите, притежаващи или контролиращи парични фондове. В САЩ, освен изрично оправомощените от министъра на финансите финансови институции, всяка друга финансова институция, която установи че притежава или контролира фондове, в които чуждестранна терористична организация или нейно подставено лице има интерес, трябва да се освободи от фондовете или да запази контрола си над тях, като своевременно уведоми за това министъра на финансите. Всяка американска финансова институция е длъжна да разработи и въведе програма за борба с прането на мръсни пари. При съмнение за пране на пари, министърът на финансите има право да изиска от местните финансови институции цялата документация, свързана с финансови транзакции, извършени съвместно с чужди финансови институции и информация относно благотворителни фондове и сметки, открити от или съвместно с чуждестранни физически или юридически лица, за които има съмнение, че се занимават с пране на мръсни пари. Министърът има право да забрани откриването на сметки в местни банки на чужди финансови организации, които нямат седалище в никоя държава. При доказана връзка между фондове и сметки на чуждестранни лица и финансирането на терористични действия, по заповед на главния прокурор средствата се конфискуват. Всяка американска финансова институция, която доброволно разкрие информация за евентуално нарушение на закон или на правителствена наредба, се освобождава от отговорност за неправомерно разкриване на информация, поради задължение за пазене на тайна и не може да бъде съдена по никой закон. От своя страна, правителството на Съединените щати има задължение за конфиденциалност на получената информация. Като допълнителна мярка за проследяването на парични средства, министърът на финансите създава Мрежа за разкриване на финансови престъпления за проследяване на информация, свързана с вътрешния и международен валутен поток. В много държави са създадени специални органи за борба с финансирането на терористичната дейност. В Люксембург, съгласно регламент № 337 от 2000 г. на Съвета на министрите на ЕС, постановяващ блокирането на финансови средства на талибаните в изпълнение на резолюция 1267 на Съвета за Сигурност на ООН, е създадена специална Надзорна комисия над финансовия сектор, която засилва усилията за разкриване на парични фондове, свързани с терористични мероприятия. В Италия със Закон-указ № 369 и със Закон № 431 се създава Комитет за финансова сигурност, чиято основна функция е предотвратяване финансирането на актовете на международен тероризъм. С декрет от 23.10.2001 г. на Министър-председателя на Италия се създава Постоянна работна група към Генералния секретариат на изпълнителния комитет при Службите за разследване и сигурност, известна като “Комитет за координиране разследването на финансовите капитали”.Освен това Банка “Италия” е дала инструкции на финансовите посредници да докладват на Сметната палата за всякакви съмнителни операции, извършени от лица, организации или търговски дружества, които са свързани по какъвто и да било начин със събитията от 11.09.2001 г. Със закон № 353/ 2001 г. се замразяват всякакви парични трансфери на лица, чийто имена са включени в списъка, приложен към Регламент 467 на ЕС. В Мексико, с цел предотвратяване и санкциониране финансирането на терористична дейност, се предвижда изключение от общия режим на получаване на достъп до информация за финансовото състояние на физически или юридически лица. Информацията може да се изисква директно, без да се получава задължителното за други случаи разрешение на Националната банка на Мексико или друго дружество, имащо връзка с разследвания случай. В Перу чрез законодателна резолюция 27544 от 29 октомври 2001 г. се ратифицира международното споразумение за борба срещу финансирането на тероризма, прието на 10 януари 2000 г. в Ню Йорк. Във Венецуела, във връзка с борбата с финансирането на терористична дейност, е създадена Дирекция “финансово разузнаване” към Министерство на финансите. Във връзка с прането на мръсни пари, за редица държави са проблем правните системи, които поощряват “офшорни” банкови сделки, осигуряващи анонимност, които в съчетание със слаб финансов надзор, са подходяща среда за съхраняването и прането на парични фондове, придобити от сделки с наркотици, оръжие и трафик на хора. Тези фондове впоследствие се използват за финансирането на терористична дейност. Държавите-членки на ООН се задължават да не поддържат търговски контакти от какъвто и да било вид с лица или институции, изброени в текстовете, изготвени от ЕС или предадени от американските власти, в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Съгласно законодателството на САЩ, който съзнателно извършва финансови сделки с правителството на държава, подкрепяща международния тероризъм, носи наказателна отговорност. Във връзка с това президентът на Съединените щати, ако прецени че дадена чужда държава подкрепя или е въвлечена в международен тероризъм, трябва своевременно да вземе необходимите мерки за предотвратяване на евентуални терористични действия. Мерките се изразяват в инструктиране на американските изпълнителни директори на международни финансови институции да гласуват против отпускането на заем или предоставянето по какъвто и да е начин на средства на въпросната държава, за да не бъдат използвани за осъществяването на терористични действия. Министърът на финансите може да инструктира американските изпълнителни директори да използват правото си на глас и да изискат международен одит на разходите на финансовите институции, които ръководят, за да се убедят, че никакви парични средства не са платени на лица, които извършват терористични действия, заплашват с такива или подкрепят международния тероризъм.

VIII. Конфискация на имущество и замразяване на авоари

Във всички разгледани правни системи е предвидено замразяването на авоари и конфискация на имущество, като мярка за предотвратяване на евентуално финансиране на терористична дейност или извършване на терористични операции. В законодателството на Люксембург е заложена конфискацията на предмети, парични фондове и имущество, послужили или предназначени да послужат за извършване на престъпления. Тези мерки са приложими и срещу лица, взели участие при извършването на атентати, подготвени от престъпни организации.

  1. Международно сътрудничествоСътрудничеството между финансовите институции на отделните държави се изразява в размяна на информация относно движението на съмнителни парични авоари, сключване на двустранни спогодби, многостранни споразумения и договори за правна помощ. Целта на сътрудничеството е да се гарантира запазването на данните и файловете относно сметките и финансовите транзакции, поставени под съмнение и да се създаде подходящ механизъм за ползването на тези данни. Законодателното проучване установи съществуването на засилено сътрудничество между Съединените щати и европейските институции. В Люксембург, например, властите си сътрудничат с Федералното бюро за разследвания (ФБР) и Федералния резерв на САЩ, проучвайки дали организации или лица, имената на които биват посочени от двете американски институции, разполагат с авоари или финансови средства в люксембургски финансови институции. Люксембургските власти си сътрудничат и с Интерпол и Европол с цел да бъде улеснен обменът на информация за борбата срещу тероризма и да бъдат предупредени своевременно и в най-кратки срокове властите на другите държави-членки на тези структури. В Испания са предприети мерки за предотвратяването на планирането на терористични актове, като се използва и стратегията за ранно сигнализиране на други държави чрез обмен на информация. Много държави сключват двустранни договори и спогодби, като интересен пример за това е Аржентина, която е сключила договори за сътрудничество в борбата с международния тероризъм с Турция и Италия. Кралство Белгия има сключен договор за сътрудничество с Украйна. Посочените примери показват големите възможности, които сътрудничеството на държавно и институционално ниво предлагат при разкриване финансирането и подготовката на терористични действия, което спомага за изравняване на силите с богатата и добре организирана мрежа от терористични организации. Полицейски структури на държавите-членки на ЕС си сътрудничат помежду си, както и с други европейски държави в рамките на създадената неформална работна група, наречена “Working group on terrorism”.
  2. Възстановяване на вредите, причинени от терористични актове и обезщетение на пострадалитеВъв всички разгледани законодателства са предвидени мерки за възстановяване на щетите, причинени от терористични действия и средства за компенсиране на пострадалите. Въпреки че всяка държава има индивидуален подход в определяне размера и характера на мерките, те са обединени от стремежа за справедливост и пропорционалност при разпределяне на обезщетенията. В Русия, Беларус и Казахстан на преден план е изведена социалната реабилитация на лица, пострадали от терористични акции, изразена в безплатна психологическа, медицинска и правна помощ по ред, установен от правителството. В Испания се предвижда и отпускането на специални помощи за финансиране на медицински процедури, протези и хирургически интервенции. Сумата, от която пострадалият се нуждае, не трябва да се покрива от обществена или частна система за осигуряване. Испанският законодател е уредил терористичната проблематика с множество декрети, закони и правилници. Хуманитарната помощ, която Япония се задължава да окаже, се изразява в доставяне на неща от първа необходимост, като храни, дрехи, медикаменти, предоставянето на медицинска помощ и извършването на всякаква друга хуманитарна дейност, за пострадали от терористични действия. Тя се базира на резолюции на Общото събрание на ООН, на Съвета за сигурност, на Икономическия и социален съвет или по искане на ООН, организации, създадени от Общото събрание на ООН, специализирани агенции към ООН и Международната организация за миграция. Правителствените агенции, включително и въоръжените сили по отбраната на Япония са длъжни да извършват тези действия като част от своите задължения.Във всички законодателни системи лицата, ползващи привилегиите и обезщетенията, предоставени им от държавата са:
  • пострадалите при терористични актове;
  • наследниците на починалите при терористичен акт лица или други правоимащи лица по силата на съдебно решение;
  • съпругът / съпругата или лицето, с което починалият е съжителствал. В Испания периодът на съжителстването трябва да е не по-малък от две години.

В Съединените щати помощи, облекчения и защита във връзка с терористични действия се полагат на семействата на загиналите, независимо дали са американски граждани или са със статут на законни емигранти. Същите права имат и самите пострадали, ако вследствие на инцидента са получили тежки телесни наранявания или, поради трайна или временна неработоспособност, са загубили работата си. Помощи, облекчения и защита не се полагат на семействата на загинали или пострадали терористи.

Помощите, предоставени от държавата се изразяват в:

  • парични обезщетения;
  • предоставяне на жилища и отпускане на жилищни кредити за възстановяване и ремонт на засегнати при терористични актове сгради;
  • освобождаване на лица, пострадали при терористични атаки, и на техни наследници от такса за обучение във висши учебни заведения. В Перу е необходимо жертвите на тероризма да са държавни служители.

XI. Наказателна отговорност

БЪЛГАРИЯ

  • Отменена нормативна уредба
  • Актуално законодателство