Проучвания

42. Спортното законодателство в страните от Европейския съюз (май, 2002; 179 стр.)

ПИ 42 Законодателното проучване изследва:

  • международни актове на Съвета на Европа  и Европейския съюз ;
  • вътрешното законодателство на държави-членки на Европейския съюз;
  • национално законодателство на страни от Източна Европа, Северна Америка, Азия.

В процеса на проучването се установява  тенденция към унифициране на националните  законодателства на европейските страни  в областта на спорта. Те се основават на общо прокламираните  международни принципи и  на национални специфики.

I . Международни актове 

На равнище международни организации нормативната уредба на спорта се съдържа в следните актове  на Съвета на Европа  и Европейския съюз, които имат препоръчителен характер. В областта на спортното законодателство важно значение имат приетите от Съвета на Европа  “ Европейска спортна харта“ от 1992 г , “ Кодекс на спортна етика“ от 1992 г ,  “ Европейска харта на спорта за всички“ от 1975 г, Европейски манифест за младите хора и спорта. Eвропейската спортна харта е водещият  документ на Съвета на Европа. Тя дава легална дефиниция на понятието спорт.  Според хартата “спорт е всяка форма на физическа активност, която чрез организирана или неорганизирана форма на участие цели изразяване  и подобряване на физическото и психическо здраве, създаване на социални контакти и постигане на резултати в състезания на всякакво ниво.” Документът осигурява   възможността на всеки човек да участва индивидуално и колективно в спорт, гарантира наличието на физическо образование в училищата  и защитава и развива моралната и етична база на спорта  и човешкото достойнство. Европейски кодекс на спортната етика цели провеждането на принципа, че спортната етика – fair play  е неразделна част от всички спортни дейности. В идеята за честната игра се включват концепциите за приятелството, уважението и спортния дух. Честната игра се определя и като начин на мислене, което цели премахване на неравноправието в спорта, сексуалното малтретиране, употребата на допинг и насилието. Европейската харта на спорта за всички прокламира правото на всеки човек да се занимава активно със спорт. В документа се посочва, че “спортът за всички” е важен фактор за човешкото развитие и затова на финансирането му се обръща приоритетно внимание. Всяко правителство полага грижи за постоянното и ефективно взаимодействие между публичните и власти и доброволните организации. Европейският манифест за младите хора и спорта прокламира развитието на положително отношение към спорта и физическата активност. Обществените власти и спортни организации са отговорни за осигуряването на условия за това чрез подпомагане на спортната политика, чрез създаване на  нормативна база, осигуряване на спортни съоръжения и вземането на подходящи мерки. Основните документи на  Европейския съюз са доклади на Европейската  комисия на Общо събрание Х (Directorate general X)  : “Развитие и перспективи на действията на общността в полето на спорта” ; “Европейският модел  на спорта” .
В доклада на Европейския съюз “Развитие и перспективи на действията на общността в областта на спорта” спортът се определя като уникална дейност, която изпълнява едновременно различни функции:

  • образователна – активното занимание със спорт развива хората като личности;
  • здравеопазваща – физическата активност води до подобряване здравословното състояние на хората, тя е начин да се победят определени болести и да се подобри качеството на живот сред по-възрастните;
  • социална – спортът е начин да се превъзмогне нетолерантността, расизма, насилието, злоупотребата с наркотици и алкохол и подпомага интеграцията на хората извън пазара на труда;
  • културна – спортът дава на хората допълнителна възможност да опознаят местата около тях и да станат по-чувствителни към опазването на околната среда;
  • възстановителна – спортът  като занимание през почивното време осигурява индивидуално и колективно развлечение.

Развитието на спорта се основава преди всичко на безвъзмездна работа на неправителствени спортни организации и доброволно ангажирали се лица. Ролята на публичните власти  в спорта е помощна.

Основните насоки на работа на Европейския съюз в областта на спорта са:

  • свобода  на придвижване;
  • конкуренция и аудиовизуална политика;
  • политика и действия на общността, свързани със здравеопазването, образованието , професионалната подготовка и околната среда.

Докладът „Европейският модел на спорта“ определя политиката на Европейската комисия  в областта на спорта. Спортът  се характеризира като икономическа дейност и част от европейската идентичност. Документът  анализира различията между организацията на спортната дейност в Източна и Западна Европа от една страна, и между европейската система като цяло и американския модел от друга. В страните-членки на ЕС в  основата на спортната организация стоят клубовете, чрез  които се реализира  идеята “спорт за всички”. Клубовете се обединяват в регионалните федерации, чието поле на действие е ограничено  териториално. Те са отговорни за координиране на спорта на местно ниво. Националните федерации са следващото ниво – обикновено по една федерация за всеки спорт.  Те включват всички регионални федерации. На наднационално ниво са европейските федерации, организирани по подобие на националните. Тази пирамидална структура се характеризира с взаимозависимост между нивата.

II . Национални законодателства

Националните законодателства са изследвани в следните насоки:

  • Нормативна уредба;
  • Компетентни органи;
  • Финансиране на спорта от държавата;
  • Отделни въпроси, уредени в различните национални законодателства;
  • Антидопингов контрол;
  • Приходи от спортния тотализатор;

А. Нормативна уредба

В хода на проучването се разкри , че в  преобладаващия брой страни материята на спорта е уредена на законово ниво /Австрия, Франция, Испания, Русия, Финландия, Австралия, Канада и др./, но предметното съдържание на законите е различно. В някои от разгледаните държави въпросите, които се отнасят до  спортната дейност, са регулирани в един акт /Испания, Узбекистан, Люксембург, Идландия/, а в отделни страни материята е кодифицирана /САЩ/. В много държави наред с общия закон  са приети и специални закони, които регулират   отделни въпроси на  спортната дейност /Франция, Ирландия, Великобритания/. В Русия проблеми, регулирани  по- общо от спортното законодателство, са доразвити в подзаконови актове. В Австрия на федерално ниво е развита уредба само на спорта за високи постижения. Масовият спорт се урежда норми на провинциално ниво. Сходно е и разрешението в Германия, където повечето въпроси във връзка с масовия спорт /спорта за свободното време/ са оставени на индивидуалната инициатива на гражданите. Спортът в Германия  и във Великобритания се урежда с  програми на правителството.

Б. Компетентни органи 

Централни органи

При анализа на законодателствата се констатират различни законодателни решения за уреждане компетентността на централните органи в областта на спорта. В някои страни въпросите, свързани със спорта, са част от компетенциите на орган на изпълнителната власт с по-широк ресор на дейност /във Великобритания – Министерство на културата, медиите и спорта, във Швейцария – Министерство на отбраната, защитата на населението и спорта, и др./ В други държави са създадени самостоятелни министерства на спорта, чиито правомощия са ограничени само до управлението на спортната дейност в страната /Австрия, Франция/. В Германия спортната дейност е предоставена на свободната инициатива на гражданите. Отделни въпроси по  финансирането на спорта за високи постижения са от  компетенцията на Министерството  на вътрешните работи. В Дания Министерство на културата отговаря за специфични проблеми във връзка със спортната дейност – елитния и масов спорт като част от културния живот на страната, разпределянето на публичните фондове и подпомагането на специалните области на спорта – спорт за възрастни хора, спорт на етническите малцинства, спорт за хората с увреждания и др. В Испания спортът е част от правомощията на Министерство на образованието и науката. Във Финландия обща отговорност за развитието на спорта носи Министерство на образованието. Към централните органи /министерствата/ в някои от изследваните държави са създадени подведомствени звена с по-тясно специализирана компетентност в областта на спорта. Във Великобритания и Ирландия съществуват Съвети по спорта, във Финландия – Национален спортен съвет, а във Франция – Национален съвет за физическата и спортна дейност, в който се включват представители на териториалните колективи. Председателят на Върховния съвет по спорта в Испания  има ранг на главен секретар и се назначава и освобождава от Министерски съвет. В Узбекистан централен орган за управление на спортните дейности е Държавният комитет по физическата култура и спорт.

Органи на местно ниво

Създаването на сложна и разнообразна система от органи на местно ниво с компетенции в областта на спорта е характерно преди всичко за държавите, изградени на федеративен принцип /Великобритания, Германия, Австрия/. В провинциите на Австрия се създават постоянно действащи органи по въпросите на спорта. Те имат консултативни функции по отношение на правителството на провинцията. Подобно решение се открива и в някои унитарни държави. В  Полша териториалните единици на местно самоуправление реализират самостоятелно задачите си в областта на физическата култура и спорта. В Исландия територията на страната е разделена на спортни райони, като всички въпроси, свързани със спортната дейност се решават на ниво “район” от общините и Исландската олимпийска и спортна асоциация.

В.  Финансиране на спорта 

Финансиране от държавата

Финансирането на физическата и спортна дейност е един от приоритетите на държавната политика на всички страни, изследвани в законодателното проучване страни. Субсидирането на спорта се извършва чрез заделяне на средства от държавния и общинския бюджет, създаване на специални фондове , приходи от спортния тотализатор и др. В  Германия министърът на вътрешните работи провежда единна политика в областта на субсидирането на спорта, като олимпийските дисциплини имат приоритетно значение. В Австрия държавата финансира спортните прояви с международно и общонационално значение. Министърът на спорта е длъжен ежегодно да изготвя разчет за разпределението на средствата за спорт. Аналогично е уреден въпросът във Великобритания, Ирландия, Испания и др. В Русия и Полша от държавния бюджет се отпускат средствата за подготовка и участие на спортистите в международни спортни състезания и олимпийските игри. Част от необходимите средства за финансирането на физическата култура и спорта в Узбекистан се определят за сметка на републиканския и местния бюджет. от средства на профсъюзите, членски вноски, както и от доброволно предоставени средства от предприятия, организации, постъпления от спортни мероприятия, лотарии и др. В Дания държавата подпомага националните спортни организации чрез фондове, набирани от залагания, игри с облози и лотарии, но основната част от приходите идва от общините. Във Финландия държавата финансира част от разходите на общините и спортните федерации за осъществяване на различни спортни дейности. Държавни субсидии се отпускат за развитието на изследвания в областта на спорта, за физическото образование и за подготовката на спортистите.

Самофинасиране

Съществена част от приходите, необходими за развитието на физическата и спортна дейност постъпват посредством: спонсорство, приходи от продажба на билети, медиини права върху излъчването на спортните мероприятия, трансфер на състезатели и др. В някои страни привличането на средства от спонсорство, реклама и др. е изведено като предпоставка за субсидиране на определени категории спортни прояви от държавата (Германия).  С цел да се стимулира инвестирането в спорта във Великобритания са предвидени данъчни облекчения за  физическите и юридически лица,  които инвестират в спортната дейност. В Дания финансирането на спортните клубове се основава на членски вноски, лотарии и набирането средства от дарения. В Узбекистан  средства за спорта идват от  профсъюзите, членски вноски, както и от доброволно предоставени средства от предприятия, организации, постъпления от спортни мероприятия, лотарии и др.

Г. Отделни въпроси, уредени в различните национални законодателства

Особена регламентация във връзка с подготовката за Олимпийски игри.

Тази дейност се развива под егидата на Международния олимпийски комитет /МОК/. Във всички  от изследваните страни е създаден  Национален олимпийски комитет. Функциите на Националните олимпийските комитети са сходни. Те разработват и провеждат единна политика за развитието на олимпийския спорт в съответствие с Олимпийската харта на МОК и своите устави. Осигуряват представянето на съответната държава в олимпийските игри, съблюдават спазването на спортната етика и излъчват делегати от страните в МОК. Националните комитети осъществяват координация на дейността на физкултурно-спортните обединения на олимпийското движение. Те имат изключителното право да използват олимпийската символика, определена в Олимпийската харта и названията “Олимпийски игри”, “Олимпийски комитет” /Франция, Полша, Русия и др./. Дейностите, свързани с подготовката на спортисти за олимпийските игри са приоритетни в спортната политика на всяка от разгледаните страни. Наред с посочените общи принципи, цели и механизми на работа, в отделни държави се наблюдават специфики. В Германия базите за олимпийска подготовка се организират под общото ръководство на Съвет като основните компетенции в областта на физическата култура и спорта са в правомощията на Министерството на вътрешните работи.  В съвета се включват всички субекти, финансиращи спорта за високи постижения, включително Фондацията за подпомагане на немския спорт, както и съответните спортни съюзи. Френският национален олимпийски спортен комитет урежда конфликтите между лицензираните спортни обединения и федерации и спортистите, с изключение на спорове, свързани с употреба на допинг. В Полша, е уреден статутът на параолимпийските комитети, като сдружения на  Съюзи и други юридически лица, чиито цели са организиране, разпространение и развитие на спорта сред лицата с физически увреждания.

Подбор на треньорския състав

В хода на законодателното проучване се установи, че държавите определят редица изисквания към треньорския състав. В Германия нормативно е закрепена целта да се осигуряват кадри, които биха помогнали за поставянето на високи постижения с международно значение. В Правителствената програма за развитие на спорта във Великобритания в е заложено създаването на  колежи  за подготовка на спортни специалисти. Предвижда се и изграждане на информационна мрежа между отделните колежи и Националния спортен институт. В Руската федерация до професионална педагогическа дейност в областта на физическата култура и спорта се допускат лица, които имат документи за професионално образование по специалността “физическо възпитание и спорт”, издадени по установени образци от образователните учреждения   и разрешение, издадено от федеративен орган на изпълнителната власт.

Изграждане и поддържане на игрища и други места за спорт

В Австрия държавата насърчава изграждането и поддържането на местата за спорт, създадени за цели с международно и общонационално значение. В тази връзка се държи сметка те да отговарят на изискванията, поставени от международно признатите спортни организации. Аналогично е уреден въпросът и в Германия. Във Великобритания основният принцип на правителствената програма в областта на спорта е провеждането на инициативи във връзка с поддържането на спортната инфраструктура и създаването на нова. Ежегодно се отделя сума от фонда“ За нови възможности за развитието на обществения спорт” и фонд “Национална лотария”. Спортовете, които имат значителни приходи от телевизионни права и реклама трябва да изразходват и не по- малко от 5 % от реализираните си приходи за изграждането на спортни сгради. В Руската федерация не се допуска строителството на нови държавни и общински учебни заведения от всякакъв тип без изградени към тях физкултурно- оздравителни и спортни съоръжения. Не се допуска и разрушаването (ликвидирането) на физкултурно – оздравителни и спортни съоръжения, които са държавна или общинска собственост, докато на съответната територия не бъде изградено идентично по вид спортно съоръжение. В Дания правителството подпомага спортните организации, но общините са тези, които построяват и следят за използването на спортните съоръжения.

Спорт за ученици и студенти

В Испания преподаването на спортни дисциплини в компетентните образователни центрове се регулира от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката. В Германия спортните съюзи осигуряват използването на спортните съоръжения от училища през ваканциите и времето, свободно от учебни занимания. Във Великобритания се отделя определена сума за възстановяването на спортната база на най- нуждаещите се училища. Създават се координационни центрове за спорт към средните и начални училища. В САЩ младежкият спорт се управлява от Националната колежанска спортна асоциация. Във Федералния кодекс са инкорпорирани недискриминационни норми, свързани с образованието, и установяващи принципа на равенство на лицата  по отношение на пол,  възраст и раса. В Полша и Руска федерация и др. учебните занятия по спорт са задължителни. Броят на учебните часовете е различен в зависимост от възрастта на учениците.

Заслужил спортист и спортна надежда

Във Франция и Белгия законодателят въвежда понятията заслужил спортист (спортист за високи спортни постижения) и спортна надежда. „Заслужил спортист“ е спортистът, който при колективните спортове е включен в състава за световни или европейски първенства;        при индивидуалните спортове участва  на Олимпийски игри; е постигнал резултати, достатъчни да участва на световни или европейски първенства. „Спортна надежда“ е спортистът,  който при колективните спортове е включен в съответната възрастова група за участие на световно или европейско първенство; чиито спортни умения и потенциал при индивидуалните спортове, позволява на федерацията да вижда в негово лице спортна кариера на  световно равнище. Определянето  на лицата,  които да получат категорията „заслужил спортист“ или „спортна надежда“ стават от специална комисия. В състава й влизат:  представител на Федералния олимпийски комитет; трима спортни експерти; двама членове на ВСФВС; един бивш спортист, притежаващ качеството „заслужил спортист“. Учениците и студентите, определени за „заслужил спортист“ или „спортна надежда“, могат да продължат обучението си в елитни учебни заведения. Правителството ежегодно публикува списъка на спортистите получили качеството „заслужил спортист“ или „спортна надежда“.

Спорт за инвалиди и възрастни хора

В повечето от разгледаните държави спортуването на хората с физически и психически увреждания се насърчава с цел то да допринесе за тяхната социална интеграция /Испания, Австрия, Австралия, Белгия и др./ Развитието на физическата култура и спорта за инвалиди е насочено към повишаване на тяхната двигателна активност и се явява задължително и определящо условие за социалната им адаптация. В Русия федералният орган на изпълнителната власт в областта на физическата култура и спорта, Руски олимпийски комитет, органите на местното самоуправление и физкултурно- спортните обединения, съвместно с физкултурно- спортните обединения на инвалидите, участват в организацията на физкултурно- оздравителната работа с инвалидите, провеждането на техни оздравителни и спортни мероприятия и в подготовката на спортистите-инвалиди за участие в състезания. В Дания Министерство на културата подпомага специални области на спорта като спорт за възрастни и спорт за инавалиди.

Спорт във военни/гранични части

В Германия тренировките на елитни спортисти във връзка със защитата на държавните граници е приоритетна задача за Министерство на вътрешните работи.Тя обхваща създаването на спортни групи с участието на полицейските служители за защита на държавните граници, присъединяването на тези създадените групи към системата на базите за олимпийска подготовка и др. В Испания професионалните спортисти могат да избират мястото, където да отбият военната си служба, за да се улесни тяхната подготовка според спортната им дисциплина. Те могат да участват във всички официални състезания, в които са повикани. Преподаването на спортни дисциплини в системата на военното образование се извършва съгласно договори между Министерството на образованието и науката и Министерство на отбраната.

Предотвратяване на насилието по време на спортни срещи

Насилието в спорта е тревожна тенденция, заемаща заплашителни размери в глобален мащаб. Това налага вземането на адекватни мерки на международно ниво. Комитетът  на министрите на  Съвета на Европа  приема “Европейска конвенция за намаляване насилието на зрителите по време на спортни събития и в частност по време на футболни мачове”. Тя е ратифицирана от 37 Обикновено Народно Събрание на Р България и е в сила от 01. 12 1996 г.

Д.  Антидопингов контрол 

В част от изследваните национални законодателства са приети специални закони за борба с употребата на допинг (Франция, Дания). Контролът върху употребата на тези вещества се осъщестява в следните насоки:

  • превантивни мерки – осъществяват се чрез предоставянето на информация, даването на консултации и др.;
  • съставяне на списък на  средствата и начините за стимулиране;
  • забрана на дейности, свързани с производството, вноса, предлагането, предписването и използването на стимуланти;
  • постоянен антидопингов контрол при провеждането на спортни мероприятия, както и извън тях;
  • налагането на наказания на лица, които произвеждат, внасят, предлагат на трети лица, предписват и използват стимуланти или използват непозволени начини за стимулиране.

В Ирландия, Австралия, Белгия и др са създадени органи, които провеждат антидопинговия контрол .

Е.  Приходи от спортния тотализатор

Във всички изследвани държави част от субсидиите за спорта се набират от приходите на спортния тотализатор. В Белгия лицензираните организатори на спортни залагания са длъжни да внесат в Националния спортен фонд до 20% от постъпленията си. В Австрия отпусканите от държавата средства за спорт се увеличават пропорционално на разликата в съотношението между единичните залози и общия награден фонд на тотализатора. Във Великобритания със специален закон се създава фонд “Национална лотария”. 20% от средствата във фонда се разпределят между спортните съвети в Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. В Ирландия проблемът е решен аналогично, но не е фиксиран определен процент.