ПИ 83 Законодателното проучване е проведено в следните насоки:

1. Ранг на нормативната уредба на материята във вътрешното право на изследваните държави;
2. IСтатус на службите за охрана в изследваните държави;

III. Правомощия на службите за охрана в изследваните държави.

 

1. Ранг на нормативната уредба на материята във вътрешното право на изследваните държави

В хода на законодателното проучване бяха установени три законодателни подхода при организиране на нормативната база на националната охрана:

• конституционна уредба. Този подход е възприет единствено в Австрия. Според нейната Конституция дейността по национална охрана се извършва от органи и структури към изпълнителната власт;
• комбинация между закон, който урежда принципни въпроси, и подзаконови нормативни актове, които детайлизират законовата уредба. Този подход е възприет от повечето държави, обхванати от проучването, и се прилага в България, Полша, Испания, Германия, Руската Федерация, Италия, Белгия, САЩ, Канада,Австралия, Швейцария;
• изключително подзаконов характер на регулираната материя (Франция).

1. Статус на службите за охрана в изследваните държави

Във всички изследвани държави дейността по национална охрана се извършва от органи и структури към изпълнителната власт. В повечето страни (Италия, Франция, Белгия, Германия, Австрия, Австралия) тези органи са функционално и структурно подчинени на Министерството на вътрешните работи, в Руската федерация и Великобритания – на държавния глава (президент или монарх), а в Швейцария – на Федералния съвет (Bundesrat). Смесен подход е възприет в Испания, където дейността по охрана е разпределена между два органа, подчинени съответно на Министерството на вътрешните работи и Квартирата на краля. В Белгия дейността по охрана също е разпределена между два органа, подчинени на изпълнителната власт. В Полша военната полиция се оглавява от главнокомандващ, на пряко подчинение на министъра на отбраната. В САЩ  дейността по охрана се изпълнява от орган в структурата на изпълнителната власт, като директорът й се назначава пряко от президента. В Канада службата е на подчинение на Министерство на обществената сигурност и извънредните ситуации.

В Германия и Швейцария дейността по охрана и защита се осъществява на федерално и на местно ниво.

В хода на проучването бяха установени два типа органи за охрана:

• милитаризирани (Кралската Гвардия в Испания; В Полша военната полиция е част от въоръжените сили на страната);
• немилитаризирани (Испания, Италия, Франция, Белгия, САЩ, Канада, Германия, Австрия, Швейцария, Руската Федерация, Австралия)

В мнозинството проучени държави службите за охрана са обособена част от органите на националната полиция със специален статус (Полша, Испания, Франция, Белгия, Канада).

III. Правомощия на службите за охрана в изследваните държави

Законодателното проучване установи, че в мнозинството изследвани държави службите по охрана изпълняват следните основни функции:

• мерки за охрана, включително превантивна, на лица и имущество от незаконни посегателства (Италия, Испания, Полша, Франция, Белгия, САЩ, Канада, Германия, Австрия, Швейцария, Руската Федерация, Австралия);
• церемониални (Испания, Великобритания).

Обект на охрана в изследваните държави са:

• държавен глава (Полша, Великобритания, Италия, Испания, Руска Федерация, Франция, Белгия, САЩ, Канада, Германия, Австрия, Швейцария);
• министър-председател (Полша, Великобритания, Италия, Испания, Руска Федерация, Франция, Белгия, Канада, Германия, Австрия, Швейцария, Австралия);
• членове на правителството и народни представители (Полша, САЩ, Италия, Испания, Белгия, Франция, Канада, Германия, Австрия, Швейцария, Австралия);
• други висши държавни служители и магистрати (Италия, Испания, Белгия, Франция, Канада, САЩ, Германия, Австрия, Швейцария , Австралия)
• чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в съответната държава или нейни официални гости (Испания, Италия, САЩ, Канада, Белгия, Франция, Германия, Австрия, Швейцария, Австралия, Руската Федерация);
• членовете на семействата на гореизброените висши държавни служители (Италия, Испания, Полша, САЩ, Руска Федерация, Франция, Германия, Австрия, Швейцария, Австралия);
• лица в рискова ситуация. Тази хипотеза е изрично уредена в Италия, Австрия, Германия. Обект на охрана са лица, които поради функциите, които изпълняват, или по други причини, са подложени на опасност или заплаха. Тя може да засяга лично тях или членове на техните семейства. Опасността и заплахата могат да бъдат потенциални или реални, от терористично естество, свързани с организираната престъпност, дейността на контраразузнаването и трафика на специални вещества или оръжия. В Испания Централната служба за охрана осъществява и защита на свидетелите и охрана на международни и национални форуми;
• бившите президенти на САЩ за срок от 10 години след напускане на поста, както и кандидатите за президент и вицепрезидент;
• лица под международна закрила. Тази хипотеза е изрично уредена в  Канада, Швейцария, Австрия, Германия, Австралия.

С цел ефективно изпълнение на възложените от закона функции, в повечето изследвани държави органите по охрана имат различни  видове правомощия:

1. типични охранителни правомощия:

• екскорт на охраняваните лица (Полша, Испания, Италия, Франция, Белгия, САЩ, Канада, Германия, Австрия, Швейцария, Руската Федерация, Австралия);
• охрана на сгради, помещения, моторни превозни средства, конвоиране на опасни товари, произведения на изкуството и предмети с висока стойност (Полша, Испания, САЩ, Канада, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Австралия, Руската Федерация);
• патрулиране (Полша, САЩ, Белгия);

2. допълнителни (нетипични охранителни) правомощия:

• наказателно разследване (Италия, Испания, Полша, Белгия, Канада, САЩ, Германия, Австралия). Тази група включва компетентност по извършване на процесуално-следствени действия, задържане на заподозрян, оказване на съдействие на органите на полицията и наказателното преследване;
• събиране на информация (Италия, Белгия, Швейцария). В САЩ службите за охрана заплащат възнаграждение за информация, довела до арести на заподозрени;
• достъп до класифицирана информация. Службите за охрана имат достъп по силата на закона до определени нива на защитена информация (Италия) и право да искат да им бъде разрешен достъп до класифицирана информация и информация от по-високо ниво на защита (Италия). В Полша органите на военната полиция защитават неприкосновеността на класифицираната информация;
• дейност по разузнаване и контраразузнаване (Полша, Швеция, Австарлия);
• дейност по охрана на обществения ред (Полша, Испания, Белгия, САЩ, Канада, Германия, Швейцария, Австралия);
• изпълнение на специални задачи (Полша, САЩ, Франция, Германия).

 

Въпреки положените усилия за Великобритания, Швеция, Финландия, Люксембург не бяха открити нормативни източници на уредба на изследваната материя, нито достатъчно подробна информация от ненормативен характер.В Интернет беше открита изключително оскъдна информация относно Великобритания, Швеция и Финландия, която е включена само в резюмето. С личната охрана на кралското семейство във Великобритания е натоварена Кралската конна артилерия, разквартирувана в щабквартирата в гората Сен Джон. Тя изпълнява и церемониални функции и участва в спортни състезания от името на Короната. Личният състав е подготвен, когато това се налага, да подпомага въоръжените сили при защитата на държавната територия. В интернет източници беше открита изключително оскъдна информация относно Шведските служба за охрана. Те имат за задача да защитават секретни обекти и принципите на  Конституцията, да извършват действия, свързани с контра- шпионаж и антитерористична дейност. Шведската служба за охрана е част от структурата на полицията. Материалите, открити за Финландия, съдържат информация относно Националната стратегия за отбрана. Нейната цел е да осигури независимостта и неприкосновеността на държавата, нормален и спокоен живот на гражданите и необезпокоявано функциониране на правителството и другите държавни органи.